Определение № 50106 от 21.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3061/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 1226 от 26.05.2022 г. по гр.д.№ 1547/ 2022 г., с което /в обжалваната пред въззивния съд част/ е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 63493/ 2020 г. Отправеното към касационния съд искане е въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, в която е отхвърлен предявения от касатора инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на сключен между него и В. А. Ш. трудов договор поради липса на съгласие и този иск да бъде уважен. Ответната страна В. Ш. счита жалбата за недопустима, като поддържа, че първоинстанционното решение, с което инцидентният установителен иск е отхвърлен, не е обжалвано пред въззивния съд и е влязло в сила в тази част. Счита жалбата за недопустима и по исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, предявени от него срещу касатора, като поддържа, че и в тази част въззивното решение е влязло в сила. Съдът намира за основателни доводите на ответната страна, че въззивното решение по исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ е влязло в сила. Касационната инстанция е обвързана от петитума на касационната жалба, а в нея процесуалният представител на касатора изрично е посочил, че претендира единствено уважаване на предявения от него инцидентен установителен иск. Следователно касационна жалба срещу въззивното решение в частта, в която са уважени предявените от В. Ш. против „Топлофикация София“ ЕАД искове за отмяна на уволнението извършено на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ със заповед №17/ 27.11.2020 г. на изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител звено „Инвеститорски контрол на топлопреносни мрежи и абонатни станции“ и за осъждане на ответника да заплати сумата 13 394,40 лева - обезщетение за оставането без работа за периода от 28.11.2020 г. до 28.05.2021 г. със законната лихва от 17.12.2020 г. до окончателното й изплащане, не е подадена в законния срок. Затова в тази част въззивното решение е влязло в сила. Основателен е и доводът на ответната по касационната жалба страна, че ответникът „Топлофикация София“ ЕАД не е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 63493/ 2020 г. в частта му, в която е отхвърлен предявения от него инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на сключения между „Топлофикация София“ ЕАД и В. А. Ш. трудов договор поради липса на съгласие. Той е обжалвал първоинстанционното решение само в частта, в която предявените срещу него искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ са били уважени. В останалата част, поради неподаване на въззивна жалба първоинстанционното решение е влязло в сила, съответно въззивният съд не се е произнесъл по инцидентния установителен иск. При липса на такова произнасяне не е допустимо осъществяване на касационен контрол на въззивния съдебен акт. Подадената касационна жалба с петитум за уважаване на предявения инцидентен установителен иск е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения съдът