Решение № 138 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2011 г.

Решение № 138 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на на [фирма] срещу решение № 160 от 12.04.2011 г. по гр. дело № 264/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което след отмяна на решение № 75 от 2.02.2011 г. на Пазарджишки районен съд, въззивният съд е приел нарушение на чл. 193 от КТ, поради което е отменил заповед за дисциплинарно уволнение без да разгледа трудов спор по същество. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и процесуално незаконосъобразно, във връзка с формирането на решаващите фактически изводи осъществено ли е връчване на писмена покана за даване на обяснения при отказ ищецът да я получи, както и по отношение на правния извод, че работодателят не е изпълнил задължения по чл. 193, ал. 1 КТ Ответникът в касационното производство К. П. П. не е заявил отговор. С определение № 47 от 16.01.2012 г. състав на III г. о. на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба по въпроса за съответствието на действията по изискване на обяснения от работодателя с императива на чл. 193, ал. 1 от КТ, когато обяснения са искани с писмена покана, неполучена поради отказ и обстоятелствата, свързани с поведението на приносителя на поканата, служител на работодателя, се изтъкват от адресата като злепоставящи възможността да се запознае със съдържанието й. Въпросът е поставен като решаващ с оглед приетото от въззивния съд, че въпреки наличието на писмено искане за даване на обяснения с отбелязване, че адресатът отказва да го получи в присъствието на подписалия се свидетел, който е изслушан и по делото, липсата на отбелязана дата е пречка да се направи извод искането по чл. 193, ал. 1 КТ да е предхождало уволнението и че въобще е връчено, щом свидетелката не си спомня точната дата. В практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК е изтъкнато, че условието на чл. 193, ал. 1 КТ стои на преценка в трудовия спор включително с оглед съдържанието на искането за даване на обяснения, за да бъде служителят в състояние да разбере за кои негови действия, третирани като дисциплинарни нарушения, се отнася то. В този смисъл са решения № 432/2010г. по гр. д. № 1322/2009г. III г. о., реш. по гр. д. № 1284/2010 г. III г. о. За да се постави обаче решаващо въпросът за узнаване съдържанието на поканата, ако същата е писмена, работникът или служителят следва да приел, а не да е отказал нейното получаване на работното си място, когато чрез друг служител на работодателя е било възложено връчване. При отказ да получи покана за даване на обяснения от приносителя, работникът или служителят съм се лишава от възможност да се запознае с твърденията и въпросите на работодателя. Тъй като за искането по чл. 193, ал. 1 от КТ поначало не е необходимо органът на дисциплинарна власт да спазва конкретна процесуална форма, отказът на работника или служителя да удостовери получаването на писмено известие, изходящо от работодателя и адресирано до него, се установява с всички доказателствени средства и подлежи на преценка от съда с оглед установените по делото обстоятелства. Преценката на Пазарджишки окръжен съд в тази връзка не кореспондира с установените по настоящето дело обстоятелства, поради което касационната жалба е основателна. Твърденията на самия ищец в исковата молба за това, че на 11.03.2010г е бил повикан в офиса, на който към този момент е бил управител, била му показана покана с "невярно съдържание", без да му се даде време за обсъждане на неверните твърдения, а приносителят на поканата - служителката на работодателя Ст. Б., си я взела обратно, кореспондират с отразения в документа отказ за получаване, както и с показанията на свидетелката С., удостоверила с подписа си същия факт, но без да е вписана датата. При това съдържание на поканата, извод за надлежно поискани обяснения следва да бъде направен, като в твърденията на ищцовата страна се отграничат фактите от коментарите. Свидетелката на ответника не си спомня точната дата, но тъй като е присъствала и на отказа на ищеца да получи уволнителната си заповед на 25.03.2010г, свидетелства за периода време между двете събития. Непълнотата на свидетелските показания относно датата в случая не води до дискредитирането им, тъй като от решаващо значение е поредността, условието обяснения да се поискат преди налагане на наказанието. Положителен извод за спазено изискване обясненията да се поискани предварително следва от твърденията на ищеца и показанията на свидетелката, преценени във взаимна връзка. Решаващо в случая е, че заповедта за уволнение е взета на 24.03 2010г, т. е в момент, последващ отказа да се получи поканата за обяснения. Работодателят не е нарушил изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, както неправилно е приел въззивния съд. Връчването на заповедта за уволнение е оформено на 25.03.2010г, отново при отказ, при сходни обстоятелства. Като несъобразено с гореизложеното, както и с утвърдената практика на Върховен касационен съд по тълкуването на чл. 193, ал. 1 от КТ и прилагането на чл. 193, ал. 2 от КТ, въззивното решение е постановено при съществено процесуално нарушение - не е разгледан спора по същество. Въззивният съд неправилно е приел, че без да е проведено пълно доказване на конкретната дата, на която служителят е отказал получаването на показана за обяснения, условието на чл. 193, ал. 1 КТ не следва да се приема за изпълнено. Трудовият спор за законосъобразността на уволнението следва да бъде разгледан по същество от въззивния съд, обжалваното съдебно решение на Пазарджишки окръжен съд следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.