Определение № 12594 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10790/2024 г.

Производството е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. П., понастоящем в Затвора в [населено място], против определение № 1179/14.10.2024г., постановено по адм. дело № 285/2024г. по описа на Административен съд – Ямбол в частта, с която е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ по производството по делото. Иска се отмяна на определението и предоставяне на исканата правна помощ. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срока, посочен в обжалвания съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдебното производство пред Административен съд - Ямбол е образувано по искова молба на И. Г. П. против Административен съд- Бургас с искане да се изплати сумата в размер на 13 375 лв. относно постановеното решение N849/24.06.2022г. по к.а.д. N 395/2022г. по описа на съда, както и да се отмени като незаконосъобразна частта от същото съдебно решение, с която е осъден да заплати 100лв. юрисконсултско възнаграждение на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“- гр.София. На осн.чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, делото се изпраща на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд, поради което делото е изпратено по подсъдност на Административен съд- Ямбол. С молба от 03.09.2024г., по образуваното пред Ас-Ямбол адм.д. № 285/2024г. е направено искане за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство. С оспореното определение, жалбоподателят е освободен от внасяне на държавна такса, а молбата му за предоставяне на правна помощ е отхвърлена като неоснователна. Съдебният акт е мотивиран с предмета на делото и обхвата на съдебния контрол. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно Законът за правната помощ, безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая- когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда- в останалите случаи. По преценка на съда безплатната правна помощ, вкл. и за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 ЗПП, се предоставя, когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая, с оглед характера на производството, законът не предвижда задължителна адвокатска защита. Преценката си дали да предостави или откаже предоставянето на безплатна правна помощ по чл. 23, ал. 4 от ЗПП, съдът извършва на база представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, съобразявайки доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст. Независимо от горното, безплатна правна помощ по чл. 24, т. 1 и 2 от ЗПП, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. За да се произнесе по искането с правно основание чл. 21, т. 3 от ЗПП, съдът изследва налице ли са кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в нормата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП – дали страната разполага със средства за заплащане на адвокат и дали интересите на правосъдието изискват това. Липсата на което и да е от двете условия обуславя неоснователност на искането. В настоящия случай, съдът е приел, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за ангажиране на адвокат по делото, но несъмнен е изводът за липсата на втората кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав по чл. 23, ал. 2 от ЗПП. В случая исканата от молителя правна помощ не е оправдана с оглед интересите на правосъдието. Интересите на жалбоподателя в първоинстанционното производство са в значителна степен обезпечени с оглед засиленото служебно начало при осъществяване на контрола за законосъобразност на административните актове по силата на чл. 168 от АПК, изискващ проверка на всички основания по 146 от АПК. Наред с това, данните по делото сочат, че с първоинстанционната жалба И. Г. П. е очертал ясно предмета на спора, формулирал е конкретни възражения за незаконосъобразност на акта, направил е доказателствени и други искания във връзка с процеса, което води до извод, че за него не биха възникнали затруднения да се защитава адекватно сам в производството пред АС - Ямбол. Спорът е процесуалноправен, не представлява фактическа или правна сложност, поради което евентуално предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия. Предвид изложените съображения, обжалваното определение на АС- Ямбол е постановено е в съответствие с фактите по делото и приложимия материален закон, поради което не са налице основания за неговата отмяна по смисъла чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 от АПК. Определението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение