Решение № 114 от 3.08.2009 г. на ВКС по т. д. № 644/2008 г.

Решение № 114 от 3.08.2009 г. на ВКС по т. д. № 644/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Е" А., гр. С., приподписана от процесуалния представител адв. В срещу решение № 62 от 30.06.2008 г. по в. гр. д. № 1078/2007 г. на Апелативен съд Пловдив, граждански състав, с което след отмяна на решение № 224/24.07.2007 г. по т. дело № 151/2007 г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени предявените от "Е" А., гр. С. срещу "К" Е. /в несъстоятелност/, гр. П. и "С" Е., гр. С. иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че извършените от длъжника "К" Е. /в несъстоятелност/, гр. П. на "С" Е., гр. С. плащания след началната дата на неплатежоспособността в общ размер 23 457,20 лв. по девет броя фактури са нищожни и иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане от "С" Е. в полза на "К" Е. (в несъстоятелност) на същата сума. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Прави оплакване за неправилност на извода, че искът по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е неоснователен поради недоказана вреда за останалите кредитори, изразяваща се в предпочтително удовлетворяване на един от кредиторите за сметка на други и в намаляване на масата в резултат на извършеното плащане. Касаторът моли решението да бъде отменено, исковете да бъдат уважени и претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства. Ответниците "К" Е. (в несъстоятелност), гр. П. и "С" Е., гр. С. не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени решението на Пловдивски окръжен съд и отхвърли предявените от "Е" А., гр. С. срещу "К" Е. (в несъстоятелност), гр. П. и "С" Е., гр. С. искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за прогласяване нищожността на извършените от длъжника "К" Е. плащания след началната дата на неплатежоспособността (30.10.2005 г.) в общ размер 23 457,20 лв. и по чл. 134, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане от "С" Е. в полза на "К" Е. (в несъстоятелност) на същата сума, Пловдивски апелативен съд е приел, че за да бъде изпълнението на парично задължение нищожно на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, то трябва да е намалило съществуващата към момента на извършването му маса на несъстоятелността, да е имало за последица предпочтително удовлетворяване на един от кредиторите за сметка на други, да е извършено във вреда на другите кредитори на длъжника. Решаващият съдебен състав е направил извод, че извършеното плащане не е във вреда на кредиторите, тъй като срещу платената цена на стоката длъжникът е придобил активи, съответни на платената сума, и следователно масата на несъстоятелността не е намалена. С определение № 153 от 17.03.2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а именно: дали намаляването на имуществото на длъжника, на масата на несъстоятелността поради извършено от длъжника плащане на задължение след датата на неплатежоспособността е предпоставка за уважаване на иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 733 от 13.05.2003 г. по гр. д. № 235/2003 г. на ВКС, V г. о., решение № 1209/31.10.2003 г. по гр. д. № 376/2003 г. на ВКС, V г. о., решение № 486/20.06.2005 г. по т. дело № 695/2004 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 402/1.07.2008 г. по т. дело № 115/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о. Решението в частта по иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилно е прието от въззивния съд, че предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е намаляване на съществуващата към момента на извършване на плащането маса на несъстоятелността. Неправилен е изводът, че извършеното плащане не е във вреда на кредиторите, тъй като срещу платената цена на стоката длъжникът е придобил активи, съответни на платената сума. Предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е изпълнението на паричното задължение да бъде извършено от длъжника в подозрителния период след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, независимо от начина на изпълнение - дали ч. плащане в пари или други еквивалентни престации. Без значение е дали плащането е направено след получаване на стоката или преди това и дали срещу платената цена на стоката длъжникът е придобил активи, съответни на платената сума. Основание за този извод дава и разпоредбата на чл. 648 ТЗ, която урежда последиците от уважаване на исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, вкл. чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, а именно възстановяване на даденото по недействителното действие в масата на несъстоятелността (платената сума) и връщане на даденото от третото лице, ако се намира в масата на несъстоятелността (предадената на несъстоятелния длъжник стока) или признаването на качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност. Предназначението на производството по несъстоятелност е справедливо удовлетворяване на всички кредитори и обуславя прилагането на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. С процесното плащане не би намаляло имуществото на длъжника, служещо за общо обезпечаване на задълженията му, ако вземането, по което длъжникът е изпълнил, е било привилегировано, или плащането е извършено във връзка с образувано изпълнително производство преди откриване на производството по несъстоятелност, или се касае до изпълнение на публични или частни държавни вземания (чл. 638 и чл. 646, ал. 3 ТЗ ). Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението в частта, с която предявеният от "Е" А., гр. С. срещу"К" Е. (в несъстоятелност) и "С" Е., гр. С. иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е отхвърлен, е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това да бъде признато за установено по отношение на кредиторите на "К" Е. (в несъстоятелност), че извършените от длъжника "К" Е. (в несъстоятелност), гр. П. на "С" Е., гр. С. плащания след началната дата на неплатежоспособността в общ размер 23 457,20 лв. по девет броя фактури са нищожни. Упражнявайки правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение съгласно ГПК и Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК, т. 10, настоящият състав констатира, че решението на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 134, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане от "С" Е. в полза на "К" Е. (в несъстоятелност) на сумата 23 457,20 лв., е недопустимо. Недопустимостта на обжалвания съдебен акт в посочената част произтича от обстоятелството, че ищецът "Е" А., гр. С. не е активно легитимиран да предяви иска за заплащане на процесната сума. Субективното право да предяви осъдителния иск принадлежи на страната по сделката "К" Е. (в несъстоятелност), от чийто патримониум е излязла сумата, подлежаща на връщане. По правната си природа това право е облигационно за полученото без основание или въз основа на отпаднало основание. При така конституираните страни не е допустимо съединяването на установителния иск с осъдителен за връщане на даденото, заплащане на сумата - обект на разпореждането. Налице е недопустимост на процесуалното качество на страните - по иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, предявен от кредитора "Е" А., "К" Е. (в несъстоятелност) е ответник, а по иска за връщане на даденото, т. е. заплащане на сумата 23 457,20 лв. дружеството в несъстоятелност би следвало да бъде ищец. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че ищецът не разполага с иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, поради което същият се явява недопустим. Следователно решението в частта, с която този иск е отхвърлен трябва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по посочения иск - прекратено съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на касатора сума в размер 2 521,75 лв. - разноски по делото за всички съдебни производства, изчислени съразмерно на уважения иск. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторът дължи на "С" Е., гр. С. сумата 987,08 лв. - разноски за първоинстанционното и въззивното производство съобразно прекратяване на производството по осъдителния иск. Поради обстоятелството, че с въззивното решение "Е" А. е осъдено да заплати на "С" Е. разноски в размер 969,15 лв. с настоящото съдебно решение трябва да се присъдят още 17,93 лв. Разноски за касационното производство от ответниците не са направени, поради което такива не се присъждат. На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ "К" Е. (в несъстоятелност), гр. П. трябва да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса за трите съдебни производства в размер общо 1 876,58 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение