Определение № 464 от 10.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4869/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № на СГС /Софийски градски съд/ -102903/14.08.2019 г., подадена от адвокат Д. Г. – пълномощник на ищеца И. П. И. с искане за допълване на определение № 574/15.07.2019 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Ответникът по молбата – „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД не е представил отговор. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК, от легитимирано лице съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА /Закон за адвокатурата/, при наличието на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение № 574/15.07.2019 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на решение № 2441/22.10.2018 г. по гр. дело № 715/2018 г. на САС /Софийски апелативен съд/, гражданско отделение, 8 състав. В отговора на касационната жалба, ответникът - И. П. И., действащ лично и със съгласието на попечителя си - П. И. Р. своевременно е поискал на основание чл. 38 от ЗА присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния си представител адвокат Д. Г.. По искането липсва произнасяне в определение № 574/15.07.2019 г. по настоящото дело. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 248 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Г. за оказаната от нея безплатна правна помощ в полза на ответника по касация. Правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в която приключва производството по делото. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът оказал безплатна правна помощ има право на присъждане на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че безплатната правна помощ се оказва на ищеца И. И. по чл. 5, 1. от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в качеството му на материално затруднено лице. Представено е и адвокатско пълномощно, подписано лично от И. П. И. преди датата на поставянето му под запрещение, с оглед на което представителната власт на адвоката е надлежно учредена. Предвид изложеното, молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена. На основание чл. 38 ЗА на процесуалния представител на ответника по касация – адвокат Д. Г. следва да бъдат присъдени разноски за оказаната от нея безплатна правна помощ в размер на 1138.70 лв., изчислени съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при цена на иска в размер на 32942.30 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение