Определение № 127 от 20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2258/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от страна на пълномощника на Т. П. П. за допълване на определението постановено на 08.11.2017 г. по настоящето дело на ВКС, ТК, Второ т.о. В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ. Като присъди в полза на молителя сумата от 300 лева-платено адв. възнаграждение за процесуално представителство в производството по подаденената от страна на [фирма]-гр. П. частна касационна жалба вх.№ 5431/29.06.2017 г.. Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК изпраща писмен отговор, в който обосновава нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира,че молбата е подадена в законовия едноседмичен срок и обсъди доводите в нея, намира за установено следното: При постановяване на определение № 653/08.11.2017 г. на ВКС, Второ т.о. по ч.т.д. № 2258/17, с което е оставил без разглеждане като недопустима ЧКЖ на [фирма] срещу определение № 284/08.06.2017 г. по ч.гр.д. №317/2017 на Пловдивски апелативен съд, ГК, с което е потвърдено разпореждане от 16.03.2017 г. г. по ч. гр.д. №272/207 г. на ОС-Пловдив, с което е върната частна касационна жалба срещу определение на същия състав, постановено в качеството му на въззивна инстанция, съдебният състав е пропуснал да се произнесе по молбата на ответника по ЧКЖ- молител в настоящото производство за присъждане на съдебните разноски в същото производство в размер на 300 лева платено адв. възнаграждение за процесуално представителство. Последните следва да се присъдят в полза на молителя, с оглед приложените към отговора на ЧКЖ пълномощно и договор за правна помощ с отбелязване на плащането на уговореното в него възнаграждение. Водим от изложеното, състав на ВКС,ІІ т.о.