Определение № 315 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2014 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от Д. Н. В. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Д. Я., с искане да бъде допълнено определение № 983 от 24 юли 2014 г. по настоящото гражданско дело в частта му за разноските. В молбата се сочи, че въпреки изричното искане в отговора на касационната жалба и представените договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, съдът не се е произнесъл. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], уведомен за искането на 19 август 2014 г., не взема становище. Искането е постъпило в срока по чл. 248, ал. 1, пр. второ ГПК, и е основателно. С определение № 983 от 24 юли 2014 г. съдът в настоящия си състав не допусна касационното обжалване на решение № 6679 от 7 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 6431 по описа на Софийския градски съд за 2013 г. В определението липсва произнасяне по искането за заплащане на разноски от страна на касатора, сторено в отговора на касационната жалба. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие между ответницата В. и адв. Я., с уговорено възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба от 2000 лева. Изрично в договора е отразено, че възнаграждението се изплаща в деня на подписване на договора, който служи и за разписка за получените суми. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК за заплатеното адвокатско възнаграждение. Тъй като са налице основанията на чл. 248, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение