Решение № 9020 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14997/2012 г.

Решение № 9020 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14997/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 3 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, каквото е новото наименование на дирекцията, считано от 01.01.2013 г. чрез процесуалния представител юриск. Живка Динева срещу решение № 1801/30.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1276/2012 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отменен РА № 1000393/27.04.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, офис Сливен, потвърден с решение № РД-10-240/26.07.2010 г. на директора на същата дирекция за определените данъчни задължения на Галин Христов Станчев от гр. Сливен по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 25 527,06 лв. и лихва за забава в размер на 20 047,27 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изразява несъгласие с изводите на съда, че сумата от 90 000 лв. е предоставена на лицето Емил Трифонов и че е била налична у Галин Станчев, за да се обложи с данък. Твърди се от касатора, че ревизираното лице не е оборило констатациите на ревизионния акт, каквото задължение има по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Галин Станчев срещу ревизионния акт, както и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба на Галин Христов Станчев от гр. Сливен чрез процесуалния си представител адв. Стелли Стефанова я оспорва с искане за оставяне в сила на решението в обжалваната му част по подробни съображения, изложени в представените писмени бележки, както и се иска присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд. С решение № 581/05.05.2011 г., постановено по адм. дело № 1731/2010 г. Бургаският административен съд е отхвърлена жалбата на Галин Станчев срещу цитирания по-горе ревизионен акт за определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. С решение № 7874/04.06.2012 г. по адм. дело № 8903/2011 г. е отменено решението в посочената по-горе част, с която е отхвърлена жалбата на Станчев за определените с ревизионния акт данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в посочените по-горе размери и върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното решение ВАС, I отделение е прието, че в посочената част за ревизираната 2003 г. съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка относно сумата от 90 000 лв., за която ревизираното лице е твърдяло, че е дал в заем на Емил Трифонов. Според отменителното решение на ВАС, I отделение, че напълно възможно и житейски правдоподобно в отношенията между двама братя такива суми да са предоставяни от брата на Галин Станчев, който живее и работи във Великобритания. Посочено в отменителното решение като служебно известно решение № 7186/21.05.2012 г. по адм. дело № 10359/2011 г. на ВАС, VIII отделение на ВАС, I отделение, с което е било оставено в сила решение № 793/08.06.2011 г. по адм. дело № 740/2010 г. на Бургаския административен съд. С последното цитирано решение е отхвърлена жалбата на Емил Трифонов срещу ревизионен акт, с който са му били определени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за периода 2003 г. - 2008 г. и е било прието, че процесната сума от 90 000 лв., предмет на записа на заповед не е била предоставена от Галин Станчев, поради това, че последният не е разполагал с нея. В тази връзка в отменителното решение на ВАС, I отделение прието, че е налице двоен подход за една и съща сума в два различни ревизионния актове и при връщане на делото за ново разглеждане са дадени указания да се обсъди цитираното решение, както и евентуално да се проведе разпит на свидетели, а също и да се изискат съответните писмени доказателства във връзка с ревизията на Емил Трифонов и да се изследват действителните взаимоотношения между Галин Станчев и Емил Трифонов относно процесната сума от 90 000 лв. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт, с който на Галин Станчев е определен като дължим данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. За да постанови този резултат, който пред настоящата касационна инстанция се обжалва от приходната администрация, съдът е приел, че не е налице плащане по записа на заповед, съставен от Емил Трифонов. Съдът във връзка с указанията в отменителното решение на ВАС, I отделение е допуснал гласни доказателства, като е разпитал Стефка Христова - майката на Галин Станчев, която била установила, че другият й син Станимир Станчев е изпращал пари, за да подпомага роднините си в България, както и че е предоставил на брат си парична сума, която той да даде на трето лице. От показанията на свидетеля Красимир Василев съдът е установил, че когато Станимир Станчев е бил в България е предоставял на роднините си парични средства, а свидетелят Пламен Ташев е свидетелствал за това, че е присъствал на предаването на сума от около 100 000 лв. от Галин Станчев на Емил Трифонов. От тези доказателства съдът е направил извод, че сумата от 90 000 лв. е била на брата на ревизираното лице и че той му я е оставил само за съхранение, а не представлява приход за Галин Станчев. В тази връзка съдът е счел, че неправилно приходните органи са приели за налично обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за ревизираната 2003 г. В първоинстанционното решение предвид указанията в отменителното решение на ВАС, I отделение е обсъдено решение 793/08.06.2011 г. по адм. дело № 740/2010 г. на Бургаския административен съд, което е оставено в сила от ВАС, I отделение с решение по адм. дело № 10359/2011 г. и е направен извод, че не са налице доказателства, че сумата от 90 000 лв. е била в патримониума на Галин Станчев, а само е предадена от него на лицето Емил Трифонов. Според съда не е налице недеклариран приход от Галин Станчев, а практически заемодател е бил брата на Галин Станчев - Станимир Станчев, който е дал процесната сума, за която няма данни да е върната на заемодателя. Обжалваното решение е правилно постановено. Основанието за облагане по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е когато се установи по несъмнен начин, че са налице укрити приходи/доходи. Спорът по делото за ревизираната 2003 г. е бил за сумата от 90 000 лв. дали представлява недеклариран (укрит) доход от ревизирания субект Галин Станчев и правилно ли е обложена с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Първоинстанционният съд съобразно указанията, дадени в отменителното решение на първата касационна инстанция е обсъдил цитираното по-горе решение на Бургаския административен съд (оставено в сила от ВАС, I отделение), с което е била отхвърлена жалбата на Емил Трифонов срещу съставения му ревизионен акт и в който е прието, че Галин Станчев не е имал сума от 90 000 лв. и такава не е предавал на Емил Трифонов. Правилно е установено от съда в обжалваното пред настоящия съд решение, че процесната сума не е била собственост на Галин Станчев, а на неговия брат, който живее и работи във Великобритания и че Галин Станчев само е предал процесната сума на Трифонов. След като е установено в ревизионния акт на Емил Трифонов, че сумата от 90 000 лв. не е предоставена от Галин Станчев, тъй като той не е разполагал с нея, законосъобразни са изводите на съда, че е налице двоен подход (такива са мотивите и на отменителното решение на ВАС, I отделение ) на органите по приходите, като се има предвид, че в ревизионния акт на Галин Станчев е прието, че той е имал такава сума, която не я е декларирал и затова тя е доход по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ (отм.), а в ревизионния акт на Емил Трифонов е прието, че процесната сума от 90 000 лв. Галин Станчев не е притежавал, за да му я даде в заем. При установеното по делото, е процесната сума е била собственост на брата на Галин Станчев - Станимир Станчев (от който е приложена по делото и декларация за тези обстоятелства), правилно е установено от първоинстанционния съд, че именно Станимир Станчев е действителния заемодател на лицето Емил Трифонов и че Галин Станчев само е предал сумата на последния. При това положение опровергани са констатациите на ревизионния акт по смисъла на чл. 124, ал. 2 ДОПК, поради което и първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение при стриктно спазване указанията на първата касационна инстанция. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от адв. Стефанова за присъждане на разноски, такива за касационната инстанция не се дължат, тъй като няма доказателства да са направени, а първоинстанционният съд е присъдил разноските, които Галин Станчев е направил пред този съд. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, I отделение,