Определение № 162 от 29.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1105/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх.№ 2662/17.02.2020 г. от М. Д. Д., чрез адв. Д. Стоянова срещу определение № 329/04.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 5479/2019 г. на Софийски Апелативен съд, с което оставена без разглеждане частна жалба срещу определение № 267/16.04.2019 г. по ч.гр.д. № 159/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 24643/23.10.2018 г. Жалбоподателят е изложил довод, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като подробно изброените от него съдии, прекратяват негови дела без основание и мотивираност. Според жалбоподателя делото е следвало да бъде изпратено по подсъдност на СРС, а не на КРС. Твърди се още, че потвърждаването на определението, с което делото е изпратено по подсъдност на КРС е поръчка на мафията. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, III г.о, като прецени данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в срок, срещу определение имащо преграждащ характер, следователно подлежащо на съдебен контрол по реда на 274, ал.2 ГПК, като жалбата е предявена от процесуално легитимирана страна и същата е редовна. С обжалваното определение, Софийският апелативен съд е констатирал, че настоящия жалбоподател иска отмяна на определение № 267/16.04.2019 г. по ч.гр.д. № 159/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 24643/23.10.2018 г. срещу определение № 1177/28.09.2018 г. по гр.д. № 1887/2018 г. на Кюстендилския районен съд. Съдът установил още, че атакуваното определение № 267 било потвърдено с определение № 459/23.10.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 2924/2019 г. по описа на ВКС, именно в същата част. Предвид установеното, Софийският апелативен съд заключил, че обжалваното определение е влязло в сила в обжалваната му част и не подлежи на повторна преценка относно неговата правилност, и законосъобразност, като с тези мотиви оставил частната жалба без разглеждане. С горепосоченото определение № 459/23.10.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 2924/2019 г., Върховният касационен съд намерил обжалваното определение за правилно в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба № 24643/23.10.2018 г. срещу определение № 1177/28.09.2018 г. по гр.д. № 1887/ 2018 на Кюстендилския районен съд. Посочил, че обжалваното определение не подлежало на обжалване и по делото вече имало произнасяне, което лишавало страната от правен интерес. Настоящият състав намира, че гореописаното определение № 459 на ВКС е окончателно и с него процесуалноправния въпрос относно обжалваемостта на определение № 1177/28.09.2018 г. по гр.д. № 1887/ 2018 на Кюстендилския районен съд е разрешен, поради което с потвърждаването на определение № 267/16.04.2019 г. по ч.гр.д. № 159/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд, последното не подлежи повече на съдебен контрол. Ето защо, като е констатирал наличието на определение № 459/23.10.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 2924/2019 г. на ВКС, Софийският апелативен съд е постановил правилно и законосъобразно определение и същото следва да бъде потвърдено Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.