Определение № 25 от 21.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4009/2020 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на адвокат В.Й. като процесуален представител на В. С. Д., понастоящем в затвора В., срещу разпореждането на Окръжен съд Варна от 05.06.2020г. по гр.д. № 2291/2010г., с което е върната молбата на Д. за отмяна на влязло в сила решение на Апелативен съд В. от 14.04.2016г. по гр.д. № 370/2015г. Частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, от лице, имащо право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване пред касационния съд съдебен акт /т.12 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК/. За да се произнесе по частната жалба, ВКС съобрази следното: За да постанови обжалваното разпореждане, ВОС е приел, че жалбоподателят не е отстранил в срок нередовностите на молбата му за отмяна, последна възможност за което му е указана с разпореждане от 25.02.2020г. С разпореждане от 18.12.2019г. молбата за отмяна е оставена без движение с указание за вписването й в Агенцията по вписвания. В дадения му срок Д. е подал молба вх. № 1663/17.01.2020г., в която е посочил, че е освободен от заплащане на държавна такса по подадената молба за отмяна и поради това иска служебно вписване от съда на молбата или да му бъде дадено удостоверение за освобождаването му от държавна такса. Съдът не се е произнесъл по тези искания и след молбите за това на Д., депозирани на 24.02.2020г., като с разпореждане от 25.02.2020г. му е дадена последна възможност за вписване на молбата за отмяна. Получаването на съобщението за това е отказано от майката на Д., упълномощена от него да го представлява, като отказът е мотивиран с обстоятелството, че той излежава присъда във Варненския затвор и тя не поддържа връзка с него. Прието е, че уведомяването е редовно с оглед чл.44 ал.1 изр.последно ГПК, след което е постановено обжалваното разпореждане от 05.06.2020г. Атакуваното определение е неправилно. То е постановено в нарушение на чл.2 и чл.101 ГПК, задължаващи съда да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на права и да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, като указва на страната в какво се състои нередовността на процесуалното й действие и как тя може да бъде отстранена в определен срок. Тези задължения не са изпълнени относно молбите на Д. от 17.01.2020г. и от 24.02.2020г., по исканията по които за служебно вписване от съда на молбата за отмяна, както и евентуално за освобождаването му от държавна такса за това, съдът е бил длъжен да се произнесе съобразно разпоредбата на чл.101 ГПК. Като не е сторил това, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, с оглед на което той следва да бъде отменен и делото да му се върне за продължаване на процедурата по администриране на молбата за отмяна. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,