Определение № 617 от 26.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1475/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ответника по касационната жалба, по която е образувано настоящото дело, Е. Е. С., действащ чрез своя баща и законен представител Е. Ж. С., чрез адв. Г. Й., за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело в производство по чл.288 ГПК Определение № 143 от 16.01.2025г. чрез присъждане на сумата от 8 000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство, по което съдът не се е произнесъл. Насрещната страна - касаторът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД депозира становище, с което оспорва молбата. Заявено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С отговора на касационната жалба е заявено искане за присъждане на сумата от 8 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за заплащането на което е представен Договор за правна защита и съдействие от 20.05.2024г. за процесуално представителство пред ВКС за изготвяне на отговор на касационната жалба във връзка с касационно обжалване на Решение № 209/27.02.4г. по в.гр.д. № 1234/23г. на САС. В посочения договор е отразено, че договореното възнаграждение е заплатено от клиента в брой при подписване на договора, който служи за разписка за получената от адвоката сума. С постановеното по настоящото дело Определение № 143 от 16.01.2025г. не е допуснато касационно обжалване на Решение № 209 от 27.02.2024 г. по в. гр. д. № 1234/2023 г. на Апелативен съд – София, с което след потвърждаване на Решение № 142 от 16.12.2022 г. по гр. д. № 193/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград в обжалваната част, като краен резултат ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на Е. Е. С., действащ чрез своя баща и законен представител Е. Ж. С., сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени при реализирано на 27.03.2021г. в [населено място] ПТП, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 29.04.2021г. до окончателното й изплащане. При този изход на спора и на основание чл. 78 ГПК ответникът по касация Е. Е. С. има право да бъде възмезден за сторените по делото разноски. В съответствие със задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г., молителят надлежно е доказал реалното извършване на разноски за защита по делото в касационната инстанция, поради което следва да бъде разгледано възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Първо следва да се отбележи, че съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. В съответствие с изискванията на чл.78, ал.5 ГПК, след като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от една страна от предмета на пренесения в касационната инстанция спор по размера на присъдено обезщетение по чл.432, ал.1 ГПК и паричната оценка на вземането, възлизащо на 70 000 лв.; изчерпването на осъществената защита в производството пред ВКС с депозиране на отговор на подадената касационна жалба, без осъществяване на процесуално представителство /същото не е предмет на договора за правна защита и съдействие/; наличието на изобилна практика на ВКС по поставените въпроси, включително и на задължителна такава – ППВС № 4/1968г., ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а от друга страна – от специфичните изисквания по отношение отговора на касационната жалба, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лв. е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че възнаграждение в размер на 1 500 лв. съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга с оглед обема на осъществената от процесуалния представител на ищеца защита и сложността на делото в съответната фаза от процеса. Следователно, постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК следва да се допълни на основание чл.248 ГПК, като се постанови осъждане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Е. Е. С., действащ чрез своя баща и законен представител Е. Ж. С., разноски в размер на 1 500 лв. за касационното производство. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС