Определение № 3151 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1300/2024 г.

Производството е по чл. 274, а ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на управителя на ЗК ЛЕВ ИНС АД ЕИК[ЕИК] срещу определение № 129 от 21.03.2024 г. по в.т.дело №658/2023 г. на АС-Пловдив, с което е оставена без уважение молба по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение №2 от 04.01.2024 г. по в.т.д.№658/2023 г. в частта му за разноските, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв., както следва: 5 784 лв. за първата инстанция, 2 820 лв. за първото въззивно производство, 4 200 лв. за касационното производство, 4 200 лв. за повторното въззивно производство. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Счита, че неправилно въззивният съд се е произнесъл по молбата от негова страна като е отказал да измени решението си в частта за разноските- присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв на адвокат П. К. в общ размер пред всички инстанции от 17 004 лева с ДДС. Основното оплакване е, че при определяне на размера за процесуално представителство на четиримата касатори по чл.38 ал.2 ЗАдв по второто въззивно дело, въззивният съд се е ръководил от общия размер на присъденото обезщетение от 90 000 лева, а не само от частта присъдена от въззивния съд в това производство-30 000 лева. Ответникът по частната жалба изпраща писмен отговор и изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на по реда на чл.248 ГПК за з изменение на постановеното решение №2 от 04.01.2024 г. по в.т.д.№658/2023 г. в частта му за разноските в частта за разноските, съставът на ПАС е приел, следното: С постановеното по делото решение са отменени определените разноски и съдът наново е присъдил адвокатско възнаграждение за всички инстанции. Както следва: за първата инстанция и се дължи сумата 5 784 лв. /чл.7,ал.2,т.т.4 върху сумата 22 500 лв. х 4/, както и за първото въззивно разглеждане – сумата 2 820 лв./ чл.7,ал.2,т.3 върху сумата 7 500 лв. х 4/, които са изчислени съгласно действаща към този момент Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения с вкл.ДДС. За касационното производство на адв.К. се дължи сумата 4 200 лв., както и за настоящото въззивно производство - също 4 200 лв., изчислени съгласно действащата наредба / съгл. чл.7,ал.2,т.2 върху сумата 7 500 лв. х 4/ с включен ДДС. Не е присъждан допълнителен хонорар. Адвокатското възнаграждение е изчислено по действащите наредби към датата на съответните договори за правна помощ. Върху адвокатското възнаграждение се дължи ДДС, тъй като се касае до субект на ЗДДС и следователно ДДС е неразделна част от адвокатското възнаграждение. Поради изложените съображения подадената молба е счетена за неоснователна. От изложеното следва, че оплакванията в настоящата ЧЖ пред ВКС са неоснователни: при определяне на размера за процесуално представителство на четиримата касатори по чл.38 ал.2 ЗАдв във рамките на второто въззивно дело, въззивният съд се е произнесъл за дължимото възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв за осъществено процесуално представителство на първоначалния и новоконституираните ищци-н-ци на починалия в хода на производството ищец, за следните производства: първоинстанционно, въззивно и касационно- при първото разглеждане на делото и за повторното разглеждане от въззивния съд, след обезсилване на първото въззивно решение от ВКС при първото разглеждане на спора от касационната инстанция, т.е. за разликата над 60 000 лева до пълнопредявения размер от 300 000 лева и не е налице твърдяното в ЧЖ оплакване за формиране на размера на база вече уважена част от първоинстанционния съд/ 60 000 лева/, която не е била предмет на обжалване. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди като законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение