Определение № 49 от 11.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4471/2018 г.

Постъпила е молба с вх.№ 2236 от 07.03.2019 г. от адвокат Г. Г. като процесуален представител на ответника В. В. Д., с което се иска изменяване на Определение № 43 от 28.02.2019 г., като се постанови отказ по искането на И. П. А. в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца В. В. Д. и М. В. Д. – жалбоподатели по делото, за освобождаване от заплащането на депозита в размер на 300 лв. за възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза. Представени са писмени доказателства – 3 бр. наддавателни предложения от 22.03.2018 г., протокол за обявяване на купувач от 23.03.2018 г. и ДПЗС от 14.02.2018 г. по гр.д.№ 13586/2017 г. на СГС. Съдът, като обсъди заявеното искане по чл. 253 ГПК и представените доказателства намира, че последните не разколебават извода, формиран с Определение № 43 от 28.02.2019 г., че понастоящем жалбоподателите нямат редовен източник на доходи и не получават приходи от притежавано имущество, които да позволяват заплащането на определения депозит за експертиза. Ето защо искането по чл. 253 ГПК следва да бъде оставено без уважение. Относно искането за осигуряване на контакт с адвокат П. Б.: По делото е постъпила информация за адрес на последния в [населено място] – ж.к. „Х., [жилищен адрес] на който е изпратено съобщение на 06.03.2019 г. за задължението, постановено с определението от 12.02.2019 г. С оглед осигуряване срочното изготвяне на заключението и обстоятелството, че адвокат Б. продължава да е процесуален представител на жалбоподателите, същите следва да бъдат задължени при условията на чл. 161 ГПК да посочат актуален телефон за контакт, както и евентуално известен им друг адрес на пълномощника им. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия