Решение № 9337 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15100/2018 г.

Решение № 9337 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15100/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Исперих срещу решение № 108 от 2.11.2018 г., постановено по адм. дело № 166/2018 г., по описа на Административния съд Разград с доводи за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон и взето при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба, прокурор при Окръжна прокуратура Разград редовно призован не се явява по делото и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Разград се е развило по оспорване на прокурор при Окръжна прокуратура Разград на Наредба № 21 за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, регламентиране регистрацията и стопанисването на домашните кучета на територията на Община Исперих, приета с решение № 535 по протокол № 48/31.05.2018 г. на Общински съвет Исперих. С обжалваното решение първоинстанционния съд, е обявил оспорената наредба за нищожна и е присъдил разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице материална компетентност на органа, неин издател, тъй като специалният Закон за защита на животните (ЗЗЖ) не предвижда уреждане на подзаконово ниво на регулираните от него обществени отношения от общинските съвети. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са и доводите, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение – чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 76, ал. 3 АПК. Правилно е прието от административния съд, че в случая оспорената наредба на Общински съвет Исперих е издадена от некомпетентен орган, тъй като урежда обществени отношения, регламентирани с нормативни актове от по–висока степен и при липса на овластяване, дължимо се съгласно разпоредбите на чл. 76, ал. 1 АПК и чл. 2, ал. 1 ЗНА. Обществените отношения свързани с овладяване популацията на безстопанствени кучета са уредени в Глава пета "Безстопанствени животни" от Закона за защита на животните (ЗЗЖ). Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от този закон Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите приема Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България, а Министърът на земеделието, храните и горите издава наредба за прилагане на националната програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност. Законът изрично предвижда доуреждането на обществените отношения да стане с наредба, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, като не предоставя компетентност в тази област на общинските съвети. Съгласно действащата към момента на приемане на оспорената наредба и към настоящия момент разпоредба на чл. 40, ал. 3 ЗЗЖ общинските съвети следва единствено да приемат програма за изпълнение на националната програма и план за действие на съответната община, които да отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2. Обществените отношения, касаещи регистрацията и стопанисването на домашните кучета, също предмет на оспорената наредба, от своя страна са регламентирани в разпоредбите на Раздел шести от Глава трета на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), които също не основават компетентност на общинските съвети да издават подзаконови нормативни актове от приложението им. Единствено с чл. 178 ЗВМД се въвежда задължение на кметовете на общини, райони и кметства по контрола за спазване на изискванията на чл. 172, т. 1 и 2, чл. 173, т. 1 и чл. 177, т. 3 и 4 от закона. Неоснователни са доводите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизвършване проверка на законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. При безспорно установената по делото липса на компетентност необсъждането на останалите основания за законосъобразност на акта не основава допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не би довело до друг краен резултат по повдигнатия пред съда спор. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение