Решение № 3100 от 20.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6734/2014 г.
ВАСV отделение20.03.2015 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение от 11.04.2014 г., постановено по адм. дело № 11338/2013 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № Д-56/24.10.2013 г. на кмета на район "Илинден" - Столична община, с която е прекратено служебното правоотношение на Виржиния Ивайлова Стоянова на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител. ОСЪЖДА Столична община - район "Илинден" да заплати на Виржиния Ивайлова Стоянова със съдебен адрес гр. София, ул. "20-ти април" № 19, разноски по делото в размер на 600 /шестстотин / лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3100 от 20.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6734/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виржиния Ивайлова Стоянова срещу решение № 2445/11.04.2014 г., постановено по адм. дело № 11338/2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на район "Илинден" - Столична община, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Виржиния Ивайлова Стоянова срещу заповед № Д-56/24.10.2013 г. на кмета на район "Илинден", с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавният служител /ЗДСл/. Първоинстанционният съд е установил следните факти по делото: Със заповед № РД-15-8672/20.12.2011 г. на кмета на Столична община, жалбоподателката е била назначена на държавна служба, на длъжността "главен експерт" в отдел "Административна координация" в Дирекция "Координация и контрол" на Столична община, считано от 03.01.2012 г. Със заповед № РД-15-649/10.02.2012 г. служебното правоотношение на жалбоподателката е било прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, по взаимно съгласие, считано от 13.02.2012 г. Със заповед № Д-1/13.02.2012 г. на кмета на район "Илинден" на Столична община служителката е назначена на длъжност "главен експерт "Връзки с обществеността", на основание чл. 16а във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от ЗДСл при непълно работно време със срок до провеждане на конкурс за длъжността. Със заповед № Д-2/13.02.2013 г. на кмета на район "Илинден" на Столична община, на основание чл. 16, ал. 1 от ЗДСл на жалбоподателката е възложено да изпълнява и работата на секретар на района, при вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на длъжността, но не по-дълъг от шест месеца, в рамките на работното време по основното служебно правоотношение. На 27.06.2012 г. Виржиния Стоянова е подала заявление, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл да бъде освободена от заеманата длъжност, считано от 30.06.2012 г., като на същата дата е подала заявление за назначаване на длъжността началник на отдел "Връзки с обществеността, образование, култура, спорт, социални дейности и ОМБП", считано от 01.07.2012 г., на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 3 от ЗДСл. Със заповед № Д-1/01.07.2012 г. служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. На същата дата, със заповед № Д-14/01.07.2012 г. е назначена на основание чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 3 във връзка с чл. 12, ал. 2 от ЗДСл на длъжността началник на отдел "Връзки с обществеността, образование, култура, спорт, социални дейности и ОМБП", за неопределено време. Със заповед № Д-15/01.07.2012 г. е определено жалбоподателката да изпълнява и работата на секретар на района по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност, но не по-дълъг от шест месеца. Със заявление от 17.12.2012 г. Стоянова е направила искане да бъде освободена от заеманата длъжност началник на отдел "Връзки с обществеността, образование, култура, спорт, социални дейности и ОМБП", на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, като се прекрати служебното й правоотношение, както и да се прекрати вътрешно съвместителство от длъжността секретар на района. На същата дата е подала заявление да бъде назначена на длъжността секретар на района, след проведен конкурс, считано от 18.12.2012 г. Със заповед № Д-3/17.12.2012 г., на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл служебното й правоотношение е прекратено от длъжността началник на отдел "Връзки с обществеността, образование, култура, спорт, социални дейности и ОМБП". Със заповед № Д-4/17.12.2012 г. е прекратено и вътрешното съвместителство на длъжността секретар на района по заповед № Д-15/01.07.2012 г. Със заповед № Д-16/18.12.2012 г. Стоянова е назначена на длъжността секретар на район, на основание чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от ЗДСл, а с оспорената пред АС заповед служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. При така установените факти по делото, първоинстанционният съд е приел за установено, че заповед № Д-56/24.10.2013 г. е издадена в рамките на предвидения в закона едногодишен изпитателен срок в полза на органа по назначаване. С тази заповед на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката, считано от 25.10.2013 г. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл и е приел, че със заповед № Д-16/18.12.2012 г. Стоянова е назначена на длъжността секретар на район "Илинден", на основание чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от ЗДСл, като назначаването отново е със срок за изпитване от една година и тъй като при предходните назначавания на държавна служба не е изтекъл нито веднъж едногодишен срок на изпълнение на службата, преди да бъде прекратено служебното правоотношение, започва да тече нов срок от датата на назначаване на жалбоподателката на длъжността, или срокът за изпитване на жалбоподателката е започнал да тече на 18.12.2012 г. и изтича на 18.12.2013 г., а процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена на 24.10.2013 г., преди изтичане на едногодишния срок. С оспорената пред АС заповед е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. Прието е, че и това прекратяване на служебното правоотношение също е в едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. При така установената фактическа обстановка съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и е оставил в сила обжалвания административен акт. Касационната инстанция намира обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с разпоредбите на материалния закон - в случая с нормата на чл. 12 от ЗДСл. Според цитираната норма, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в длъжност. В настоящия случай предпоставките на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл не са налице. Жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба със заповед № РД-15-8672/20.12.2011 г. на кмета на Столична община, на основание чл. 16а и чл. 10, ал. 3 от ЗДСл, считано от 03.01.2012 г. Режимът на изпитване на държавния служител, предвиден в чл. 12 от ЗДСл, дава възможност на органа по назначаването да провери и прецени неговите професионални и служебни качества, както и умението за работа в колектив. Срокът за изпитване е една година, но служебното правоотношение може да бъде прекратено и по-рано, когато органът констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Неправилно е заключението на първоинстанционния съд, че в случая е изпълнена основната материалноправна предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, тъй като касационната жалбоподателка в настоящото производство е бил държавен служител в Столична община за период по-дълъг от една година. От доказателствата по делото се установява, че Стоянова е назначена за първи път на държавна служба в Столична община на 03.01.2012 г, когато е назначена на длъжността главен експерт в отдел "Административна координация" към Дирекция "Координация и контрол" на Столична община. Със заповед № РД-15-649/10.02.2012 г. служебното правоотношение на жалбоподателката е било прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, по взаимно съгласие, считано от 13.02.2012 г., но с последваща заповед № Д-1/13.02.2012 г. на кмета на район "Илинден" на Столична община служителката е назначена за държавен служител, считано от 13.02.2012 г. на длъжност "главен експерт "Връзки с обществеността", със срок до провеждане на конкурс за длъжността. Със заповед № Д-1/01.07.2012 г. служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. На същата дата, със заповед № Д-14/01.07.2012 г. на основание чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 3 във връзка с чл. 12, ал. 2 от ЗДСл е назначена на длъжността началник на отдел "Връзки с обществеността, образованието, социалните дейности, културата, спорта и ОМБПС", за неопределено време. Със заповед № Д-3/17.12.2012 г., на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл служебното й правоотношение е прекратено от длъжността началник на отдел "Връзки с обществеността, образованието, социалните дейности, културата, спорта и ОМБПС", считано от 18.12.2012 г., a със заповед № Д-4/17.12.2012 г. е прекратено служебното й правоотношение на длъжността секретар на района по вътрешното съвместителство, назначена със заповед № Д-15/01.07.2012 г., считано от 18.12.2012 г. Със заповед № Д-16/18.12.2012 г. Стоянова е назначена на длъжността секретар на района в Общинска администрация, считано от 18.12.2012 г., от което следва, че служителката не е престава да бъде държавен служител до момента, в който със заповед № Д-56/24.10.2013 г. на кмета на район "Илинден", служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавният служител. Според чл. 2, ал. 1 от ЗДСл държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия, а ал. 2 регламентира, че длъжностите, които се заемат от държавните служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник." Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на КДА, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В случая с оглед данните по делото не е налице хипотезата на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, тъй като административният орган не отчита обстоятелството, че Стоянова е била държавен служител в Столична община повече от една година. В случая е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл, т. е. налице е преназначаване на държавния служител на различни длъжности в една и съща администрация, поради което служебното правоотношение не се счита за прекратявано. Предвид на изложеното, решението на АС е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него настоящата инстанция постанови друго по съществото на спора, като отмени заповед № Д-56/24.10.2013 г. на кмета на район "Илинден". Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от пълномощника на касаторката, на същата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 2, ал. 1 НПКДА
- чл. 2, ал. 1