Определение № 287 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 230/2012 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Д. Д. И. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Б. против определение № 117 от 10.02.2012г. по ч.гр.д.№ 27 по описа за 2012г.на Върховен касационен съд,с което е оставена без разглеждане касационната му частна жалба срещу определение № 2649 от 10.10.2011г. по в.ч.гр.д.№ 2696/11г.на Пловдивски окръжен съд.Счита така постановения съдебен акт за неправилен,поради което желае той да бъде отменен, а жалбата разгледана по същество. Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок -е допустима.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество обаче жалбата- е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 117 от 10.02.2012г. Върховният касационен съд е оставил без разглеждане като недопустима подадената частна касационна жалба,като е приел,че определението на въззивния съд,с което е обезсилено определението на ПРС в частта,в която е оставено без уважение искането на длъжника от 1.08.11г. за спиране на изпълнението по изп.д.№ 237/11г. на ЧСИ и то е оставено без разглеждане като просрочено - не подлежи на касационен контрол .Посочено е,че за обжалваният съдебен акт не е предвидена възможност за касационно обжалване/ не попада сред визираните в чл.274 ал.3 т.1 и 2 от ГПК/.Съставът на ВКС е приел,че определението,с което въззивният съд се произнася по жалба по искане за спиране на изпълнение във връзка с разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед – няма самостоятелно значение,а е с привременен характер.Направена е аналогия с уредбата по чл.250 от ГПК/отм/, която съгласно т.6 от ТП №1/2001г.на ОСГК на ВКС подлежи на двуинстанционно разглеждане. Доводите на жалбоподателя са за неправилна съпоставка с уредбата по чл.250 от ГПК/отм/,защото по този ред се изисква произнасяне по същество,а в случая такова няма/компетентният съд е преценил,че молбата като просрочена е недопустима/ и за липса на правна възможност за защита.Твърди,че по съществото си определението на въззивния съд е прекратително,защото възпрепятства по-нататъшния ход на жалбата. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя. Фактите са следните: На 31.03.11г.е била издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.3 от ГПК.Срещу нея е постъпило на 12.07.2011г. възражение от длъжника,което е оставено без движение за представяне на доказателства за датата,на която той е узнал за заповедта за изпълнение. На 1.08.11г. длъжникът е подал молба по чл.420 ал.2 от ГПК за спиране на изпълнението по образуваното изп.д.№237/11г.С определение № 15616 по ч.гр.д.№ 5631/11г. - СРС като е разгледал молбата, я е оставил без уважение поради липса на убедителни доказателства за недължимост на сумата. Последвала е частна жалба,по която въззивният съд е отменил определението на РС и е оставил молбата за спиране на изпълнението без разглеждане като просрочена/счел е,че двуседмичният срок тече от датата на постъпилото възражение-12.07.2011г./Последвала е частна жалба срещу въззивното определение,по която е постановено определението на ВКС, което понастоящем е обект на контрол,с което е прието,че въззивното определение не подлежи на касационен контрол. Така постановеното от ВКС определение е правилно. Определенията по чл.420 от ГПК подлежат на двуинстанционно разглеждане,първо защото не попадат сред изброените в чл.274 ал.3 т.1 от ГПК определения, които подлежат на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС и второ,защото нямат самостоятелен характер.Обстоятелството,че с въззив-ното определение е оставена молбата за спиране на изпълнението без разглеждане и е прекратено производството по делото не дава основание за друг извод,защото това производство е привременно,с него не се дава разрешение на някакъв спор по същество,а се цели да се осигури /при наличие на предвидените предпоставки/ временна защита на длъжника до предявяване на иск за съществуване на вземането.В този смисъл настоящия състав споделя извода на предходния състав на ВКС за приложимост на даденото разрешение с т.6 от ТР №1/17.07.2001г.на ОСГК на ВКС. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение