Решение № 3749 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 154/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор З. Банкина, чрез адв. Р. Йорданова, срещу Решение № 8508/10.10.2025 г. постановено по адм. дело № 1249/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас /АС - Бургас/. С решението съдът е обявил за нищожен изричен отказ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за заличаване на лични данни, обективирани в Отговор изх. № 25-00265-1/19.06.2025 г., подписан от юрисконсулт Х. Георгиев и преписката е изпратена на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по компетентност - за произнасяне по искане от 12.05.2025 г. от Е. Г. М. за издаване на удостоверение, доказващо, че по отношение на договор за паричен заем № 97004/24.11.2016 г. и договор за паричен заем № 102164/22.12.2016 г. Е. М. няма задължения към дружеството, като е поискано и да се подаде коригираща декларация към Централния кредитен регистър, относно двата договора, съобразно мотивите изложени в решението. Касационният жалбоподател, чрез адв. Р. Йорданова обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита за неправилни изводите на съда за липса на материална компетентност на издателя на акта, като излага доводи, че позицията на която е назначен юрисконсулт Георгиев по презумпция и по длъжностна характеристика оправомощава лицето да отговаря на запитвания и искания от субекти на лични данни от името на дружеството работодател. По подробно развити съображения в касационната жалба касаторът иска да се отмени обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не явява и не се представлява. Ответникът - Е. Г. М., чрез адв. Бачкова в писмен отговор по подробно изложени доводи оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът М. не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на от Е. М. срещу изричен отказ за заличаване на лични данни, обективиран в писмо изх. № 25-00265-1/19.06.2025 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подписан от юрисконсулт Х. Георгиев. Съдът е приел за установено, че жалбоподателката М. е сключила със „Сити Кеш“ООД Договор за паричен заем №97004/24.11.2016 г. за сумата от 4 500 лева и Договор за паричен заем №102164/22.12.2016 г. за сума в размер на 4500 лева. Впоследствие по силата на договор за цесия посочените задължения са били прехвърлени от „Сити кеш“ООД на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. С Решение №548/26.11.2024 г., постановено по гр. дело №1350/2024 г. по описа на Районен съд – Габрово, е признато за установено по отношение на Е. М., че същата не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сума в размер 9 383,18 лева по договор за паричен заем №97004/24.11.2016 г. и сума в размер 9 233,96 лева по Договор за паричен заем №102164/22.12.2016 г. поради недействителност на договорите. Решението е влязло в законна сила на 16.04.2025 г. След приключване на това съдебно производство, на 12.05.2025 г. Е. М., чрез пълномощника си, е подала по електронната поща искане до „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на удостоверение, доказващо, че по отношение на двата договора за паричен заем жалбоподателката няма задължения към дружеството- цесионер. Поискано било и да се подаде коригираща информация към Централния кредитен регистър относно двата договора. В отговор на постъпилото искане на 22.05.2025 г. от „Агенция събиране на вземания“ЕАД е издадено Удостоверение №УАСВ-25-01227-1/22.05.2025 г. В същото е посочено, че М. няма непогасени парични задължения към дружеството във връзка с Договор за потребителски кредит №102164/22.12.2016 г., както и че дружеството няма имуществени и други претенции към длъжника по повод сключения договор. В удостоверението е отбелязано, че задължението по договора било „погасено към днешна дата“, както и че дружеството подава отчетна информация за всяко задължение в законоустановения срок към ЦКР на БНБ, и тази информация съответствала на данните, поддържани в информационната система на дружеството. По отношение на Договор за потребителски кредит с № 97004/21.11.2016 г. е издадено Удостоверение №УАСВ-01228-1/22.05.2025 г. с идентично съдържание. На 19.06.2025 г. е издаден оспореният в настоящото производство Отговор изх. № 25-00265-1, подписан от юрисконсулт Х. Георгиев, в който е посочено, че не са налице предпоставките, посочени в приложимото законодателство и по конкретно в чл.17, §1 от ОРЗД за да бъде уважено искането, тъй като обработката на личните данни на Е. М. не се основава на съгласие, а са налице други правни основания за обработването им. Посочено е, че личните данни на М. не са били обработвани незаконосъобразно и не следва да бъдат изтрити. При така установеното от фактическа страна съдът е направил извод от правна страна, че изричният отказ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за заличаване на лични данни, обективиран в отговор изх.№ 25-00265-1/19.06.2025 г., подписан от юрисконсулт Х. Георгиев, е нищожен, по следните съображения: По делото е представено Пълномощно рег. № Пл-24-00104-1/26.08.2024 г., издадено от Изпълнителния директор на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Същото обаче предоставя правомощия на юрисконсулта, които не касаят издаването на откази за заличаване на лични данни. Анализът на съдържанието на самото пълномощно сочи, че Изпълнителният директор на дружеството е оправомощил юрисконсулт Георгиев да осъществява представителство на дружеството пред съдилищата, органите на съдебното изпълнение, както и пред КЗЛД, КЗП, ДАНС, държавни, общински и други органи, като в производствата пред изрично посочените органи може да прави искания и изявления, да предоставя становища и извършва други действия в защита правата на дружеството. Първоинстанционният съд е приел, че оправомощаването касае осъществяването на процесуално представителство на дружеството пред административни органи и съдилища. Това оправомощаване е идентично с учредяването на представителна власт в гражданскоправния смисъл на понятието, но по същество не представлява делегиране на компетентност за произнасяне по заявления по Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/, която компетентност следва да е налице към момента на извършване на действието от определения служител. С оглед изложеното съдът е приел, че законодателят е предвидил произнасяне от администратора на лични данни, какъвто не е юрисконсултът на дружеството. Юрисконсулт Георгиев е излязъл извън своята материална компетентност, предвид посочените правомощия в пълномощното, поради което е издал нищожен административен акт, който не е породил предвидените в закона правни последици. За пълнота съдът е изложил и съображения, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. В член 17 от Регламент /ЕС/ 2016/679 е предвидено „Право на изтриване /право „да бъдеш забравен“/, като съгласно §1, буква „а“ субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин. Според член 18 от Регламент /ЕС/ 2016/679 субектът на данни има право да изиска от администратора ограничаване на обработването, а член 21 урежда правото на субекта на данни на възражение срещу обработване на данните му. Разпоредбата на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД предвижда субектът на данни да може да упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент /ЕС/ 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. При упражняване на права от субекта на данни по чл. 12-17 от Регламент /ЕС/ 2016/679, задължен за произнасяне е администратора на лични данни, чрез неговите представляващи по закон, когато той е юридическо лице. Регламент /ЕС/ 2016/679 не предвижда възможност за делегиране на правомощията или упълномощаване в тази връзка. По искания с правно основание чл. 12-17 от Регламент /ЕС/ 2016/679, адресирани до администратор на лични данни, който може да е частноправен субект или публичноправен субект, не може да се произнася длъжностното лице по защита на данните, предвид чл. 38 и 39 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Регламент /ЕС/ 2016/679. Когато субектът на данни е отправил искането си към администратор на лични данни, последният е задължен да отговори на искането. Ако е физическо лице, следва да отговори лично, а ако е юридическо лице - чрез лицата, които имат право да го представляват. Ако администраторът отговаря чрез упълномощено лице, следва да са налице доказателства за упълномощаването на същото, респективно за делегиране на правомощия. Анализът на тази правна регламентация сочи, че компетентността по отношение на удовлетворяване на заявления за заличаване, коригиране или блокиране на лични данни, респективно издаване на мотивирани откази за извършването им е предоставена само и единствено на администратора на лични данни, респ. на законния му представител. По делото няма спор, че „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е „администратор“ по смисъла на чл 4, т.7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и обработва лични данни на оспорващата по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент 2016/679, което е породено от облигационните отношения между лицата – договори за паричен заем, задълженията по които са били цедирани на ответното дружество с договор за цесия. В случая субектът на данни е отправил искането си към администратора на лични данни, но е получил отговор от юрисконсулт в дружеството. С оглед изложеното правилен и обоснован е изводът на съда, че оспореният акт е издаден от лице, което няма материална компетентност да се произнася от името на администратора на лични данни по подадени заявления по чл. 17, §1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, поради което същият е нищожен. Първоинстанционното решение, с което оспореното писмо е обявено за нищожно, е правилно и законосъобразно, поради което доводите на касатора за противоречието на същото с материалния закон не следва да се обсъждат от настоящата инстанция. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна като своевременно направена и доказана, поради което следва да му бъде присъдена сумата от 345,12 евро, представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от касатора, е бланкетно и немотивирано поради което същото е неоснователно. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение