Определение № 9392 от 08.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7482/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. В. В. срещу разпореждане № 2632 от 05.07.2024 г. по адм. дело № 746/2024 г. на Административен съд – Пазарджик. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт и се иска да се отмени, като се постанови съдебен акт по същество, с който да разпореди прекратяване на неоснователните действия на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Септември. Ответникът по частната жалба – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Септември, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното разпореждане е правилно и не са налице основания за отмяната му. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното разпореждане АС – Пазарджик е оставил без разглеждане искането на Д. В. В. за защита на неоснователни действия, извършвани от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември, обективирани в писмо с изх. № 1307-94С-00-0857 от 14.06.2024 г. с мотиви за представяне на доказателства, предвид разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 2 ГПК. По делото е приложена административната преписка по повод постъпилото искане от Д. В. В. до съда с правно основание чл. 250, ал. 1 АПК да се прекрати незаконния отказ на директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Септември да има пълномощник по чл. 18, ал. 2 АПК. Според данните по административната преписка, със заповед № ЗСП/Д-РА-С/324/ 11.06.2024 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Септември е отказана на Д. В. В. месечна социална помощ по чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Оспорващият е подал жалба срещу заповедта на административния орган чрез упълномощено от него лице С. М. Г., по административен ред до Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик. Към жалбата е приложено пълномощно, с което Д. В. упълномощава С. Г. да го представлява пред изброените в същото административни органи. С писмо изх. № 1307-94С-00-0857 от 14.06.2024 г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Септември е уведомил Д. В., че следва да приложи към жалбата си пълномощно, предвид разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно която представители на страните по пълномощие могат да бъдат родителите, децата или съпругът. В искането си по чл. 250, ал. 1 АПК до съда жалбоподателят сочи, че действията на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Септември са незаконни, като се позовава на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 АПК, съгласно която пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации. Съдът, предвид изложените фактически обстоятелства, правилно е приел, че не е налице незаконно действие от страна на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Септември по смисъла на чл. 250, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 250, ал. 1 АПК, всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. В обсъждания случай следва да се подкрепи изводът на съда, че не е налице фактическо действие на административния орган, което не се основава на административен акт или закон. Както правилно е посочил съдът, с писмото на административния орган са дадени указания на оспорващия да отстрани нередовност на жалбата като представи пълномощно по чл. 32, ал. 1, т. 2 ГПК. Същественото за спора по казуса е, че тези указания почиват на законовите разпоредби за редовност на жалбите, подавани по административен ред, предвиден в чл. 85 – 88 АПК, поради което не могат да бъдат подведени към хипотезата на чл. 250, ал. 1 АПК. Въпросът дали указанията са законосъобразни, преценени на плоскостта на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 АПК, не може да бъде решен в производство по чл. 250, ал. 1 АПК. Фактическите и правни обстоятелства, свързани с редовността на жалбата следва да бъдат преценявани по реда и условията на административното производство по обжалване на заповед № ЗСП/Д-РА-С/324/11.06.2024 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Септември пред по-горестоящия административен орган. Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд,