Определение № 2209 от 09.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 81/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на касатора „Ситиленд“ ЕООД, ищец по делото, чрез процесуален представител, за поправка, алтернативно – за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело Определение № 1450 от 03. 06.2024г. в частта за разноските, с което вместо изцяло претендирания размер от 3 300 лв., са му присъдени 2 300 лв. Ответникът по молбата – „Терем Ивайло“ЕООД, депозира становище, с което я оспорва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело Определение № 1450 от 03.06.2024г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 125 от 10.08.2023г. по в.т.д. № 70/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение на Окръжен съд – Велико Търново, с което „Терем – Ивайло“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ситиленд“ ЕООД сумата от 31 382,28 лв., представляваща стойността на извършени и приети, но незаплатени от ответника строително - монтажни работи по договор от 09.05.2016 г., ведно със законната лихва, както и сумата от 976,34 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 28.06.2017г. до 16.10.2017г., както и в отхвърлената част на претенцията за лихва до пълния предявен размер от 4 166,47 лв. Въззивното решение е обжалвано от двете страни в производството – от ищеца „Ситиленд“ ЕООД – в потвърдената отхвърлителна част на решението относно претенцията за лихва за забава, а от ответника „Терем Ивайло“ЕООД – в потвърдената негова осъдителна част. С оглед изхода на спора е преценено, че разноски следва да се присъдят на касатора ищец „Ситиленд“ООД само за осъщественото процесуално представителство във връзка с подаване на отговор на касационната жалба на „Терем - Ивайло“ ЕООД, с който е представен Договор за правна помощ и съдействие от 18.12.2023г. Изложено е, че в предмета на същия е включено, освен действията по подаване на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС, и изготвяне на отговор на касационна жалба. При договорено общо възнаграждение от 3 300 лв., за заплащането на което е представено извлечение от банков превод, е прието, че за извършеното процесуално действие, за което искането за присъждане на разноски е основателно, а именно за подаването на отговор на касационната жалба на насрещната страна, размерът на адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес възлиза на 2 300 лв., за които ответникът „Терем Ивайло“ЕООД е осъден да заплати на ищеца „Ситиленд“ ЕООД. При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че няма несъответствие между обективираната от съда воля в диспозитива на акта, с който на молителя са присъдени разноски в размер на 2 300 лв., и мотивите към същия, в които е прието, че искането за присъждане на разноски е основателно за сумата от 2 300 лв. от общо претендирания размер от 3 300 лв. Следователно, не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК в определението по чл.288 ГПК. Заявеното в условията на евентуалност искане за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските за присъждане на изцяло претендирания размер от 3 300лв., освен че е необосновано, не е съобразено с изложените от съда съображения към мотивите на акта при разпределяне отговорността за разноски, срещу които няма оплаквания. Като прецени, че не са налице основания за изменение на определението в посочената част, намира за неоснователна молбата на ищеца „Ситиленд“ ЕООД и в частта на искането по чл.248 ГПК. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС