Определение № 543 от 16.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5273/2013 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Р. П. от [населено място], срещу определение № 1373 от 18.06.2013 г. по ч. гр.д. № 700/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба с вх. № 534/30.01.2013 г., против определение от 22.01.2013 г. по гр.д. № 45/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба на И. Р. П. срещу определение от 22.01.2013 г. по гр.д. № 45/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на предявим срещу частната касаторка бъдещ иск чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, въззивният съд е приел, че тя е процесуално недопустима, тъй като за нея липсва интерес от обжалването му, тъй като процесния недвижим имот преди вписване на допуснатото обезпечение на бъдещия иск/възбрана/ е бил прехвърлен от касаторката на трето лице. Обжалваното определение е правилно. С определение от 22.01.2013 г. по гр.д. № 45/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд на основание чл. 390 и сл. ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявим от молителите срещу частната касаторка и [община], чрез налагане на възбрана върху описан недвижим имот в [населено място], [община], въз основа на което е издадена обезпечителна заповед на 23.01.2013 г. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от И. Р. П. с вх. № 534 от 30.01.2013 г. до Софийски апелативен съд и е образувано ч.гр.д. № 700/2013 г. по описа на съда. От представената справка на Службата по вписванията [населено място], които имат публичен характер, е видно, че преди влизане в сила на постановеното първоинстанционно определение и в срока на обжалването му, на 23.01.2013 г. процесният недвижим имот е бил продаден от И. Р. П. и С. В. П. на Р. Й. Б., т.е. преди образуване на частното въззивно производство по частната жалба на И. Р. П.. При тези фактически данни, правилно въззивният съд е приел, че частната жалбоподателка няма интерес от обжалване на определението на съда, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу нея чрез налагане на възбрана на процесния недвижим имот, тъй като същият е отчужден от нея преди вписване на наложената възбрана, поради което последната не е от естество нито да наруши, нито да застраши имуществени права на частната жалбоподателка и нейната частна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В случая е без значение обстоятелството, че е вписана искова молба на 26.02.2013 г., за която липсват данни да е предявена в съда и съгласно която една от ответниците е частната жалбоподателка, тъй като възбранения имот е отчужден от нея на 23.01.2013 г. и за нея липсва интерес от обжалване на определението на съда, с което е допуснато обезпечението на бъдещ иск. По изложените съображения, обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на касаторката като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото като правилно следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,