Определение № 261 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 250/2009 г.

Производството е по член 274 ал.3 т.2 от ГПК. Постъпила е частна касационна жалба,подадена от Ж. Б. А. против определение №3935/17.12.2008г. на Варненски окръжен съд,второ гражданско отделение,постановено по гр.д. №2594/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила определение от 05.11.2008г. по гр.д. №1883/2005г. по описа на Варненски районен съд,ХVІ състав,като със същото предвид изтегления жребий се прекратява производството по делото. В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към частната касационна жалба,се завявява,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,съгласно разпоредбата на член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК. За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК жалбоподателят сочи ,че постановеното определение противоречи на установената практика на ВКС,като се позовава на определение №644/27.07.2000г. по гр.д. №15/2000г.,ВКС,Іг.о.,според което определението за теглене на жребие подлежи на обжалване пред въззивния съд. С постановеното определение,предмет на настоящата частна касационна жалба,въззивният съд се е произнесъл по въпроси,свързани с изискванията за провеждане на законосъобразна процедура по теглене на жребии,в случая чрез осъществяване на същата,с поставяне на бюлетините по жребия в непрозрачни пликове,поради което сочената практика на ВКС е неотносима към настоящия спор,защото не е свързана с допустимостта на въззивната жалба,по което ВКС се е произнесъл с приложеното определение. По отношение основанието по член 280 ал.1 т.2 от ГПК,жалбоподателят е посочил и приложил актове,постановени от ВКС,които освен ,че не са постановени като противоречиви по идентични случаи,не се включват в посочената хипотеза за допускане на касационно обжалване. Същата е налице,когато постановеното от въззивния съд определение противоречи на друго влязло в законна сила определение,като тези актове са постановени от съдилища долустоящи на ВКС,като в случая нито един от цитираните актове не е такъв,поради което не е налице тази хипотеза за допускане на касационно обжалване. По отношение на предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК,жалбоподателят само е цитирал текста на горепосочената разпоредба от закона,без да изложи както в какво се състои решеният от съда съществен въпрос,така и аргументи в тази връзка. Позоваването само на текста на тази разпоредба не е основание за допускане на касационно обжалване. Наличието на тази хипотеза на закона е налице,когато произнасянето на съда е свързано с необходимостта от тълкуване на закона,поради неясноти на правната уредба,в резултат на което ще се достигне до отстраняване на неясноти и непълноти на правната норма,каквито аргументи липсват в настоящия случай. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд