Определение № 945 от 03.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1286/2023 г.

ВКСII гражданско отделение03.05.2023 г.докладчик Пламен Стоев

Диспозитив

О т м е н я определение № 44 от 13.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 520/2022 г. на Русенския окръжен съд. В р ъ щ а делото на Русенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. П. Т. и Т. К. Т., чрез процесуалния им представител адв. А. Е., срещу определение № 44 от 13.01.2023 г. по в. гр. д. № 520/2022 г. по описа на Русенския окръжен съд, с което е върната подадена от жалбоподателите касационна жалба против решение № 365 от 28.10.2022 г., постановено по същото дело. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което искат отмяната му. Ответната страна по жалбата Р. П. Й. е подала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. С въззивно решение № 365 от 28.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 520/2022 г. на Русенския окръжен съд, е потвърдено решение № 882 от 24.06.2022 г. по гр. д. № 2495/2021 г. на Русенския районен съд в частта, с която на основание чл. 348 ГПК допуснатият до делба недвижим имот, представляващ апартамент № 25, находящ се [населено място], [улица], ет. 1, е изнесен на публична продан. Срещу посоченото решение е постъпила касационна жалба вх. № 11001 от 06.12.2022 г. от С. П. Т. и Т. К. Т., която с разпореждане от 08.12.2022 г. е оставена без движение като нередовна с указания, връчени на 12.12.2022 г., жалбоподателите да подпишат касационната жалба, да представят пълномощно за производството пред касационната инстанция в полза на подписалия я адв. А. Е. и платежно нареждане за внесена държавна такса по сметка на ВКС. С обжалваното определение касационната жалба е върната, тъй като съдът е приел, че част от констатираните нередовности, а именно подписване на касационната жалба от страните и представяне на пълномощно в полза на адвоката за процесуално представителство пред касационната инстанция, не са били изпълнени. Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Обжалваното определение е неправилно. Санкцията по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК се прилага при неизпълнение в срок на указанията на съда за отстраняване допуснатите нередовности на касационната жалба, ако тези указания са законосъобразни. Без значение е дали задължената страна е възразила срещу тях до администриращия съд - такова задължение тя няма, нито има право да обжалва отделно акта на съда по чл. 285, ал. 1 ГПК, с който жалбата се оставя без движение. В случая, въззивният неправилно е изискал от касаторите да представят пълномощно в полза на адв. А. Е., тъй като такова е приложено още в първоинстанционното производство /л. 7/. Същото е редовно оформено от външна страна и е за процесуално представителство на жалбоподателите без ограничения за съответната инстанция. След като пълномощното не е ограничено изрично за някоя от инстанциите, то важи до свършването на делото във всички инстанции /чл. 34, ал. 4 ГПК/. Нормата на чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК не следва да се тълкува изолирано от чл. 34 ГПК. Изискването да се прилага пълномощно към касационната жалба, когато е подадена от пълномощник, е за доказване на представителната власт, а не определя процесуалното действие от вида на тези, за валидността на които е нужно изрично упълномощаване. В случая по делото е приложено общо пълномощно, поради което и не е нужно представяне на ново като условие за редовност на касационната жалба или за установяване на процесуалното представителство. В кръга на представителната власт на адвоката според съдържанието на упълномощителната сделка е и извършване на процесуални действия от името и за сметка на упълномощителя, което значи, че може да подава вместо страната, от негово име и касационна жалба. В такъв случай не е нужно жалбата да се подписва и от самата страна /смисълът на извършване на действия чрез представител е именно, че не се извършват лично от представлявания/. Изискването за приподписване от адвокат, регламентирано в чл. 284, ал. 2 ГПК, се отнася за случаите, когато жалбата се подава лично от името на жалбоподателя или неговия представител, ако те нямат юридическа правоспособност. Тогава, освен подписа на касатора, който няма юридическа правоспособност, се полага подпис и на адвокат. Когато жалбата е изготвена и подадена от адвокат, няма изискване тя да се подпише и от страната, тъй като тя вече е предоставила процесуални пълномощия на адвоката. Следователно съдът не е имал основание да изисква от жалбоподателите да подпишат касационната жалба, както и да представят адвокатско пълномощно, тъй като такова е било налично по делото. С оглед изложеното обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на въззивната инстанция за продължаване действията по администриране на касационната жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

Цитирани разпоредби

9