Определение № 243 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1580/2016 г.

Производството е образувано по повод писмо вх. № 7488/01.08.2018 г. на съдия в Окръжен съд - Бургас, с което т. д. № 1580/2016 г. е върнато на Върховния касационен съд за произнасяне относно дължима държавна такса във връзка с постановено по делото решение № 161 от 02.05.2017 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 291 от 04.05.2017 г. по т. д. № 1580/2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 124 от 07.12.2015 г. по в. т. д. № 252/2015 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 150 от 23.06.2015 г. по т. д. № 319/2013 г. на Окръжен съд - Бургас. С първоинстанционното решение е уважен предявен при предпоставките на чл.649, ал.3 вр. ал.1 ТЗ от „Инвестмънт СП Клуб” АД против „Билдинг инвестмънт” АД /н./ и С. Г. У., при участие на синдика на „Билдинг инвестмънт” АД /н./, иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД и е обявена за недействителна по отношение на „Инвестмънт СП Клуб” АД разпоредителна сделка с предмет прехвърляне на 120 дяла от капитала на „Аларик” ЕООД, оформена с договор с нотариална заверка на подписите рег. № 956/13.04.2010 г. В мотивите към определението е прието, че дължимата за разглеждане на касационната жалба държавна такса не следва да се внася предварително, съгласно чл.649, ал.6 ТЗ. След разглеждане на касационната жалба е постановено решение № 161 от 02.05.2018 г., с което е обезсилено решението на Апелативен съд - Бургас, както и потвърденото с него решение на Окръжен съд - Бургас, и производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска. В решението няма произнасяне относно държавната такса, поради което въпросът за подлежащите на заплащане държавни такси следва да бъде разрешен със самостоятелно определение. Съгласно чл.649, ал.6 ТЗ, в производството по предявени искове по ал.1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността. Правилото, че таксите се събират от масата на несъстоятелността, следва да намери приложение и в хипотезата на прекратяване на производството по иска, когато същият е предявен от кредитор в интерес и на останалите кредитори на несъстоятелността - чл.649, ал.1 ТЗ (ред. ДВ бр.20/2013 г.). В конкретния случай искът по чл.135, ал.1 ЗЗД е предявен от „Инвестмънт СП Клуб” АД като кредитор в производството по несъстоятелност на „Билдинг инвестмънт” АД /н./. Въпреки, че исковата молба е депозирана на 21.06.2013 г. при действието на чл.649, ал.1 ТЗ в редакцията от ДВ бр.20/2013 г., в петитума й е формулирано искане за обявяване на разпоредителната сделка между длъжника и третото лице за недействителна само по отношение на ищеца, не и по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността. Предвид целта на търсената с иска съдебна защита, няма основание дължимите за производството държавни такси да се възлагат в тежест на масата на несъстоятелността. Отговорността за заплащане на таксите следва да бъде понесена от ищеца, който следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за трите съдебни инстанции (изчислена върху определената в първоинстанционното производство цена на иска) в размер на 9 600 лв., в т. ч. 4 800 лв. за първа инстанция и по 2 400 лв. за въззивна и за касационна инстанция. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,