Определение № 210 от 07.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1862/2016 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1, от ГПК. Образувано е по молба на О. АД-гр. София за отмяна по реда на чл.303 ал.1 ГПК на определение № 273 от 13.06.2016 г. по гр. д. № 193/2016 г.по описа на ОС –Сливен, с което е отменено разпореждането от 19.02.2016 на СлРС по ч.гр.д. № 638/16 за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение издадена по реда на чл.417 ГПК в полза на банката срещу [фирма], Петя Д. Б. и Й. Г. Б. и е отказано издаването й, а издадената е обезсилена. В молбата за отмяна молителят навежда доводи за наличие на основанията по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна в писменотговор на същата я считат за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения, както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта. От своя страна определението, с което е отменено разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и е отказано издаването й, а издадената е обезсилена, заедно с издадения ИЛ не създава положение на непререшаемост на правния спор по общия процесуалноправен ред предвиден в ГПК и следователно е недопустим пътят на защита срещу това определение по реда на чл.303 ГПК-чрез извънредния способ за отмяна. По тези съображения подадената молба за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение