Определение № 1122 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 230/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Старозагорския окръжен съд от 15.11.2011 г. по гр.д. № 395/2011, с което е отменено решението на Казанлъшкия районен съд от 01.07.2011 г. по гр.д. № 568/2011, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът П. „Г. М.”, М., представляван от адв. В. Ц. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за възможността да бъде оспорена истинността на документи, удостоверяващи вземането на решения от синдикална организация и възможността да бъде оспорено съществуването на такава организация, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата Х. Х. Д. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че председателят на „Независимия учителски синдикат” изрично е отказа съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Истинността или неистинността на документите, удостоверяващи вземането на решения от синдикална организация няма отношение към въпроса за нейното съществуване, а в производството по иск за признаване на уволнението за незаконно не може да се оспорва инцидентно легитимността на органите на професионалните организации. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не се разрешават противоречиво от съдилищата. В посоченото решение на Върховния касационен съд е прието, че в производството по иск за признаване на уволнението за незаконно не може да бъде контролирано даденото или отказаното съгласие както по отношение на съображенията, които са го мотивирали, така и по отношение на процедурата по приемането му, а по делото е спорна истинността на документи и съществуването на съответна синдикална структура. Повдигнатите въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че частният диспозитивен документ има формална доказателствена сила, а частният свидетелстващ документ (неподписан от оспорващата го страна) няма обвързваща съда материална доказателствена сила и се цени с оглед на всички обстоятелства по делото, съществуването на синдикалните организации се установява от тяхното вписване, а на поделенията им – от устава. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение