Определение № 9690 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9389/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Е. К. К. от гр.Долна Оряховица против определение № 2068 от 24.06.2025г по адм.д. № 447/ 2025г по описа на Административен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане негова жалба срещу „дейността на директора на ТП на НОИ – Велико Търново по отношение изпълнението на Министерски постановления и дейността му по прилагане на КСО по предназначението му, вкл. и неизпълнението от негова страна на влезли в сила решения“ и иска срещу НОИ в размер на 5 000 лева и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на определението като постановено в нарушение на процесуалните права и материалния закон. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът директора на ТП на НОИ – Велико Търново не е изразил становище по частната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционнният съд е оставил без разглеждане жалбата на Е. К. К. от гр. Долна Оряховица срещу „дейността на директора на ТП на НОИ – ВТ по отношение изпълнението на Министерски постановления и дейността му по прилагане на КСО по предназначението му, вкл. и неизпълнението от негова страна на влезли в сила решения“ и иска срещу НОИ в размер на 5 000 лева, като на основание чл. 158, ал. 3 и чл. 159, ал. 1, т. 1, 4 и 5 от АПК е прекратил производството по делото. Прието е, че жалбата е нередовна, тъй като не са изпълнени в срок указанията за отстраняване на нередовностите й. Определението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че производството в Административен съд Велико Търново е образувано по „Уведомление“ до АСВТ с вх. № 2444/02.06.2025 г., подадено от Е. К. К. от гр. Долна Оряховица, с което е съобщил на съда, че същия ден – на 02.06.2025 г., е депозирал чрез НОИ своя жалба до АСВТ срещу „дейността на директора на ТП на НОИ – ВТ по отношение изпълнението на Министерски постановления и дейността му по прилагане на КСО по предназначението му, вкл. и неизпълнението от негова страна на влезли в сила решения“, като е приложил и копие от същата жалба. В срока по чл. 152, ал. 2 от АПК директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е изпратил подадената жалба на К. до съда, ведно с преписката по нея. Допълнително съдът е изискал други документи от същата и доказателства за изплатената на К. Великденска добавка към пенсията, които са представени от ответника с молба от 09.06.2025 г.. Съдът е намерил така подадената жалба за нередовна, поради което с Определение № 1812/04.06.2025 г. е оставил същата без движение, като е дал подробни указания на оспорващия за отстраняване на констатираните нередности и последиците от неизпълнението на това процесуално задължение. В тази връзка от жалбоподателя е поискано да представи писмено уточнение с препис за ответника, което съдържа информация относно: конкретния акт или актове, които се оспорват; указание в какво се състои незаконосъобразността му/им; в какво се състои искането. Указано е на оспорващия, че ако оспорва само конкретно неизплащането на т. нар. „Великденски добавки за пенсионери“ за последната година или за предходните 4, следва изрично да го уточни, като определи и периодите. Ако предявява иск против директора на ТП на НОИ следва да посочи надлежен ответник, като отчита, че такъв е само юридическото лице, към което се числи посочения административен орган – т.е. НОИ; да уточни размера на исковата си претенция и обезщетение за какви вреди се търсят с иска – имуществени и/или неимуществени и на какво основание, т.е. от кой/кои конкретен незаконосъобразен акт и/или действия/бездействия на директора на ТП на НОИ произтичат те. Посочено е че в този случай ищецът следва да внесе и държавна такса в размер на по 10 лева за всеки от предявените искове по сметка на Административен съд – Велико Тръново в указания по-горе 7-дневен срок. Ако претендира и неизпълнение на съдебно решение от страна на сочения ответник, трябва да посочи конкретния съдебен акт, който директорът на ТП на НОИ – Велико Търново не изпълнява. Това определение е съобщено на К. на 13.06.2025 г.. В срока за изпълнението му от страна на молителя е депозиран „Протест“ с вх. № 2790/19.06.2025 г., с който се иска отвод на докладчика – съдия Й. Матева. Наред с тази молба за отвод е депозирана и друга – Молба с вх. № 2791 от19.06.2025 г., с която жалбоподателят твърди, че отстранява указаните от съда нередности по първоначалната си жалба. Според съдържанието на същата, предмет на оспорване е само отказът да се издаде административен акт, с който на жалбоподателя да се изплати т. нар. Великденска добавка към пенсията за 2025 г. на основание ПМС 21/02.04.2025 г., като същевременно се признава, че същата добавка е платена и получена, но след 20.04.2025 г. В същата молба се коментира и закъснялото, отново според жалбоподателя, изпълнение на друго съдебно решение на АСВТ - от 2023 г. от страна на НОИ. Изложено е твърдение, че защото не му била изплатена „добавка към пенсията за 2021 г. коледна, за 2024 г. великденска, за 2025 г. великденска, дължима до 20.04.2025 г. и липсва 9.91 лева към сумата от 2 139.58 лева, платена на 4.2025 г.“ предявява и иск от 5 000 лева обезщетение срещу НОИ. С оспореното в настоящото производство определение жалбата на К. е оставена без разглеждане като е прието, че той не е отстранил констатираните от съда нередовности. Посочено е, че депозираната молба – уточнение в частта относно жалбата не внася яснота по случая и е неясно е дали се оспорва 1 или повече откази, при това пълни или частични, за плащане на добавки или дължими на друго основание суми, като дори и да се приеме, че се касае за посочените по-горе такива, жалбите против тях са недопустими, поради липса на предмет (отказ) или поради просрочие. Посочено е, че липсва яснота и по отношение на първоначално заявената искова претенция, относно която се съдържали различни твърдения в първоначалната и последващата молба. По тази искова молба ищецът не е представил доказателства за плащане на дължимата държавна такса/държавни такси за разглеждането на иска/овете от съда. Също така, не е уточнено какви са по вид вредите, чието обезщетение се търси, за какъв период се търси обезщетението и т.н. – т.е. ищецът не е изпълнил указанията на съда досежно отстраняване на указаните в т. 5 и 6 от Определението № 1812/04.06.2025 г. нередности. С Разпореждане № 2315/10.07.2025 г. е оставена без разглеждане частната жалба от Е. К. К. от гр. Долна Оряховица против Определение № 2068 от 24.06.2025 г. по по адм.д. № 447/ 2025г по описа на Административен съд Велико Търново, в частта, в която с него не е уважено искането за отвод на състава на съда. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 158, ал. 3 АПК, ако нередовностите не бъдат отстранени в указания от съда срок, жалбата или протестът се оставя без разглеждане и производството се прекратява. От данните по делото се установява, че дадените указания на частния жалбоподател в тази насока с определение на съда не са изпълнени. Въпреки дадените ясни указания не е означен обжалваният административен акт, не е посочено в какво се състои незаконосъобразността му и какво се иска от съда във връзка с този акт. Предвид диспозитивното начало в съдебния процес жалбоподателят е този, който определя предмета на спора, а съответно и на делото. В подадения „протест/уведомление“ се съдържат взаимно противоречиви изявления на частния жалбоподател относно действия или бездействия на директора на ТП на НОИ Велико Търново и какво да предприеме съдът във връзка с това. Следва да се отбележи, че защитата срещу незаконосъобразни административни актове е по реда на чл.149 и сл. от АПК, а ако се касае за неизпълнение на влязъл в сила административен акт, респективно съдебно решение, законът предвижда различни правни възможности. От коя от тях ще се възползва зависи само от волята на заинтересованото лице и и съдът не може да я замести. Затова неяснотата относно характера и еднозначността на претендираното, респ. защитавано право, прави жалбата нередовна. Редовността на жалбата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на обжалване, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. Същото следва да се посочи и за предявяването на иск за заплащане на обезщетение. Принципно съгласно чл.204 ал.1 от АПК иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконосъобразен административен акт може да се предяви след отмяната на същия по съответния ред. Действително съгласно чл.204 ал.4 от АПК когато вредите произтичат от действие или бездействие на административен орган, незаконосъобразността на същите се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Според чл.205 ал.1 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл.204 ал.5 от АПК за изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. В случая първоинстанционния съд е изпълнил задължението си по чл.205 ал.2 от АПК, като е дал указания на частния жалбоподател да посочи юридическото лице, което би могло да бъде ответник срещу когото да предяви евентуален иск и такъв е посочен като НОИ. В съответствие с изискванията на чл129 ал.2 от ГПК във вр. с чл.127 ал.1 т.2, т.4 и т.5, както и чл.128 т.2 от ГПК съдът е дал указания на ищеца да уточни предявения иск, като посочи обезщетение за какви вреди се търсят – имуществени и/или неимуществени и на какво основание, т.е. от кой/кои конкретен незаконосъобразен акт и/или действия/бездействия на директора на ТП на НОИ произтичат те, както и да внесе такса съгласно чл.204а от АПК. Тези указания по същество не са изпълнени, а са изложени съображения нямащи нищо общо с първоначалните твърдения. Следователно правилно първоинстанционния съд е приел, че дадените указания не са изпълнени в определения срок. По тези съображения като е оставил жалбата без разглеждане първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Искането на частния жалбоподател за присъждане на обезщетение не подлежи на разглеждане в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,