Определение № 316 от 06.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7029/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1349/10.07.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1180/2013, с което е потвърдено решение № 4301/23.11.2012 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 5147/2009, допълнено в решение № 402/06.02.2013, с което е разрешено разногласието между родителите, като е позволено издаването на задграничен паспорт без съгласието на бащата и пътуването на детето с майка си многократно и неограничено извън пределите на България. Недоволен от решението е касаторът Й. Х. С., представляван от адв. Ц. Б. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността да бъзе разрешено неограничено пътуването на дете с единия от родителите, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешава противоречиво от съдилищата. Ответницата по жалбата Й. Н. Д., представлявана от адв. В. И. – С. от ПАК я оспорва, като счита, че в изложението към касационната жалба не е изведен ясно правен въпрос, който обуславя решението по делото и по същество счита, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика и е обсъдил всички обстоятелства по делото с оглед висшия интерес на детето. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените претенции са неоценяеми, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Въззивният съд е приел, че въпрос за местожителството на детето не се поставя. До 13.03.2009 г. местожителството на родителите и детето е било в [населено място], Кралство Испания, след което първо майката с детето, а след това и бащата се връщат в България. При последвалия развод между родителите родителските права са предоставени на майката, но тя отново заминава на работа в Испания, а за детето се грижи неговата баба по майчина линия в [населено място]. Издаването на задграничен паспорт без съгласието на бащата и разрешението за пътуване се иска, за да може детето да посещава майка си и е разрешено по съображения, че не може да бъде ограничавано правото му на свободно придвижване. Касационното обжалване следва да бъде допуснато само в частта по разрешението за пътуване, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото и е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение