Определение № 9115 от 02.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8323/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Блатница суит хаус“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Велинград, [жк], [улица], представлявано от управителя Б. Рабаджийски, подадена чрез пълномощника адв. Н. Бошнакова, срещу Определение № 868 от 22.06.2023 г., постановено по адм. дело № 347/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Писмо с изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. по искане за възстановяване с вх. № 01-2600/6428#13 от 15.11.2022 г. на събрани суми по АУПДВ № 13/311/00689/3/01/04/01, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като производството по делото е прекратено. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспорваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че отказът на административния орган да възстанови сумата, внесена на отпаднало правно основание, е незаконосъобразен, като се иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, в писмено възражение, подадено чрез пълномощника юрк. Д. Колева, оспорва основателността на частната жалба и моли за оставяне в сила на оспорваното определение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК против определение, подлежащо на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 160, ал. 1 АПК, е допустима, а разгледана по същество – основателна. За да остави без разглеждане като недопустима жалбата, с която е сезиран, и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между „Блатница суит хаус“ ЕООД и Държавен фонд „Земеделие“ е бил сключен договор, по силата на който Фондът е предоставил на дружеството безвъзмездна финансова помощ за реализиране на проект по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“. Поради установени нарушения, на „Блатница суит хаус“ ЕООД е издаден АУПДВ № 13/311/00689/3/01/04/01, с който е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 250 296,96 лв., като е обжалван по съдебен ред. Сумата е внесена с платежно нареждане от 23.10.2023 г., което не е спорно между страните. С Решение № 531/30.06.2021 г., постановено по адм. дело № 1299/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик АУПДВ е отменен с мотив, че за нарушение от процесния вид следва да бъде издадено решение за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕФСУ. Решението на административния съд е оставено в сила с Решение № 9513/26.10.2022 г., постановено по адм. дело № 11409/2021 г. по описа на ВАС. На 31.01.2023 г. е издадено Решение за налагане на финансова корекция № 13/311/00689/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6428#22 на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Административният акт е оспорен пред Административен съд – Пазарджик, като е образувано адм. дело № 346/2023 г. Междувременно с искане вх. № 01-2600/6428#13 от 15.11.2022 г. от страна на „Блатница суит хаус“ ЕООД е направено искане за възстановяване на събрани суми по АУПДВ № 13/311/00689/3/01/04/01. По повод искането е издадено Писмо с изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, което е оспорено пред Министъра на Земеделието, който не се е произнесъл. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че оспорването на писмото е процесуално недопустимо, тъй като същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 – 4 от АПК. Отделно, според съда, редът по чл. 129, ал. 5 от ДОПК, се явява неприложим, тъй като липсва сезиране на орган по приходите. Като допълнителен аргумент съдът е посочил, че административният орган междувременно е издал Решение за налагане на финансова корекция, което именно засяга правната сфера на дружеството, поради което за „Блатница суит хаус“ ЕООД е отпаднал правният интерес от оспорване на процесното Писмо с изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилно административният съд е приел, че Писмо с изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. не представлява индивидуален административен акт. Видно от съдържанието му същото съдържа изричен отказ за възстановяване на претендираната сума, тъй като вече има издадено решение за налагане на финансова корекция №13/311/00689/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6428#22 на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Въпреки че писмото не съдържа съществен реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, а именно разпоредителна част в смисъл „отказвам да възстановя”, то това не означава, че неговата цел е само да бъде уведомено дружеството, че предстои да му бъде издадено решение за налагане на финансова корекция, противно на приетото от административния съд. Това е така, защото в писмото изрично е посочено, че същото представлява отговор на подаденото от „Блатница суит хаус“ ЕООД искане за възстановяване на недължимо платени суми (в този смисъл Определение № 237 от 12.01.2022 г. по адм. д. № 12194/2021 на Върховния административен съд). С оглед прецизност на изложените мотиви, следва да се посочи, че редът, регламентиран в чл. 128 – чл. 132 от ДОПК, за прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми е неприложим в случая, независимо от това, че съгласно чл. 27, ал. 5 ЗПЗП вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 129, ал. 5, т. 1 ДОПК възстановяването на посочените във влязъл в сила съдебен или административен акт суми се извършва по този ред, когато те са за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органи по приходите. Този ред е неприложим и с оглед изискването на чл. 129, ал. 1 ДОПК актът за прихващане или възстановяване да се издава от орган по приходите, както и с оглед разпоредбата на чл. 129, ал. 7 ДОПК, според която този акт се обжалва по реда за обжалване на ревизионните актове, при който обжалването по административен ред пред решаващия орган е задължително. Въпреки неприложимостта на този ред, тъй като сумата, чието връщане се претендира в случая, е платена във връзка с възникнало между страните административно правоотношение, за жалбоподателя е неприложим и общият гражданскоправен ред за защита. По така изложените съображения оспореното определение на Административен съд – Пазарджик следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран така и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение