Определение № 387 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], приподписана от пълномощника му юрк. Р. П., против решение № ІV- 68 от 26.07.2010 г. по в.гр.д. № 1072/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 30.04.2010 г. по гр.д. № 8271/2009 г. на Бургаския районен съд в частта за уважаване на предявените от С. Ш. Щ. против касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ. Ответникът по жалбата, чрез пълномощника му адв. К. М., изразява становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: задължен ли е работодателят при прекратяване на трудови правоотношения на основание чл. 328 ал. 1 т.2 предл. второ КТ да започне съкращението като премахне първо незаетите щатни бройки, за да е реално съкращението в щата, и следвало ли е работодателят да извършва подбор между лицата, получили еднакви оценки при извършеното атестиране, при положение, че трудовите правоотношения със всички тях са прекратени на основание съкращение в щата. Поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК и се позовава на противоречие с решение № 2103/01-04.2003 г. по гр.д. № 2453/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о., и решение № 62/12.05.2010 г. по в.гр.д. № 636/2010 г. на Бургаския окръжен съд, приложени към изложението. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Формулираните в изложението материалноправни въпроси не са от решаващо значение за изхода на делото. Решаващият извод на въззивния съд, който обуславя извода за незаконност на уволнението, е, че не е взето решение от компетентния орган- съвета на директорите за съкращаване на 7 щатни бройки за длъжност „кранист”, каквато е заемал ищецът. А във връзка с този извод на съда касаторът не е формулирал правен въпрос. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение