Определение № 123 от 30.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1122/2022 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от И. Й. П., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 20067040/15.03.2021 г., постановено по гр. дело № 9987/2020 г. на Софийския районен съд (СРС), с което молителят е осъден да заплати на Л. С. М.-Д. следните суми: на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД – сумата 5 241.61 лв. – наемна цена за периода месец септември 2019 г. – 10.01.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата 169.41 лв. – мораторна лихва (обезщетение за забава) върху неплатените наемни вноски за периода 06.09.2019 г. - 20.02.2020 г.; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата 1 510 лв. – разноски по делото. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молителят поддържа, че е бил лишен от възможността да участва в производството по делото, като излага твърдения и съображения, че в исковата молба по делото е посочен грешен адрес, а не неговият постоянен такъв, както и че съдът в нарушение на разпоредбите на чл. 47 от ГПК е приел, че са му връчени съобщенията и съдебните книжа по делото. Ответницата по молбата за отмяна Л. М.-Д. в отговора си поддържа становище и съображения за процесуална недопустимост на молбата, като подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, както и за неоснователност на същата. Съдът намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е редовна и процесуално допустима. Тя е подадена от процесуално легитимирано за това лице, съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК и е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Доводите за недопустимост на молбата, наведени с отговора на същата, са неоснователни. Молителят твърди, че е узнал за влязлото в сила решение на 05.07.2021 г. – при направена справка в служба „Архив“ на СРС. Действително, в контролния лист липсва отбелязване за извършване на такава справка на посочената дата, но контролният лист изобщо не е попълван, т.е. – справките по делото изобщо не са били отбелязвани. По делото няма данни, а и ответницата по молбата не твърди по-ранна дата, на която молителят да е узнал за влязлото в сила решение, чиято отмяна иска. Молбата за отмяна е заведена в деловодството на СРС с вх. № 25124707/29.07.2021 г., към която дата тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК не е изтекъл. Предвид гореизложеното, образуваното производство по молбата за отмяна на влязлото в сила решение, е процесуално допустимо, поради което делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Предвид задължителните указания и разяснения, дадени с т. 11 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г., искането на молителя за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, е допустимо и следва да бъде уважено. По допускане и приемане на представените с молбата писмени доказателства съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение