Определение № 70 от 17.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 1842/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба вх. № 6543/5.07.2013г. адв. Г. Б. ПАК, като пълномощник на В. Ц. В. и С. Г. В. прави искане за присъждане на направените от доверителите му разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., тъй като с определение №445 от 27.06.2013г. ВКС, ТК не се е произнесъл по искането му в отговора на частната касационна жалба разноски. В отговор на молбата адв. Б. Н., като пълномощник на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] поддържа становище, че отговора на частната касационна жалба е даден след изтичането на едноседмичния срок по чл. 276, ал.1 ГПК, поради което не се дължат разноски, на второ място прави възражение на прекомерност на разноските, и на последно място счита, че приложената с молбата вносна бележка, издадена от [фирма] сочи като вносител лице, което не е страна по договора за правна защита и съдействие и не може да се установи идентичност между сключения договор и извършеното плащане, което се претендира като разноски. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Определението на ВКС, ТК от 27.06.2013г. по ч.т.д. № 1842/2013г. е съобщено на молителите на 10.07.2013г. и не съдържа произнасяне по направени от ответниците по частната касационна жалба разноски – адвокатско възнаграждение за подаване на отговор по чл.276, ал.1 ГПК. Молбата по чл.248, ал.1 ГПК е подадена в срока за обжалване на определението от 27.06.2013г. Съобщението за обжалване на определението е съобщено на двамата молители на 10.07.2013г., а молбата по чл.248, ал.1 ГПК е входирана във ВКС на 5.07.2013г., поради което тя се явява процесуално допустима. В съобщението до двамата молители, с което им е връчен препис от частната касационна жалба, е посочено, че имат право на отговор в едномесечен срок. Даденият по-дълъг от предвидения в чл.276, ал.1 ГПК срок за подаване на отговор на частна жалба, следва да бъде зачетен в полза на молителите. Съобщенията са връчени на 19.03.2013г. и според правилото на чл.63, ал.3 ГПК изтича на 19.04.2013г., присъствен ден. На стр.46 на ч.т.д. има приложен плик с подател адв. Г. Б. до ВКС с отбелязана дата на пощенското клеймо 17.04.2013г., т.е. отговора на частната жалба е подаден в посечения в съобщението срок пред ВКС. В договор за правна защита и съдействие от 15.04.2013г. сключен с ответниците – физически лица В. В. и С. В. е уговорено с “Адв. дружество Д., П. и Б.” договорно възнаграждение в размер на 1800 лв., с вкл. ДДС, за изготвяне на договор и процесуално представителство по частна жалба на [фирма]. Във вносна бележка на [фирма] от 17.04.2013г. е видно, че по сметка на адв. дружество е постъпила сумата от 1800 лв. с вносител Д. С. Д. и като основание ДПЗС 15.04.2013г. – В. В.. Настоящият състав приема, че представената вносна бележка доказва плащане на договореното възнаграждение по сметка на адвокатското дружество по сключения договор за правна защита и съдействие от 15.04.2013г. Без значение за основателността на искането по чл.78, ал.3 ГПК е факта на внасяне на сумата от трето лице. По възражението за прекомерност: Предвид обстоятелството, че отговорът на частната касационна жалба е подаден в по - късен момент и след изпращане на делото от П. във ВКС, следва да се приеме, че възражението за прекомерност е направено своевременно от ответната страна. Съгласно чл. 7, ал.7 от Наредба №1/2004г. възнаграждението в производства по частни жалби e 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от 150 лв. Възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, с оглед на материалния интерес е 1082, 45 лв. От него за частното производство се дължи 1/3 или в размер на 360, 82 лв. В т.3 ТР №6/2013г. ОСГТК на ВКС прие, че при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан с предвиденото в параграф2 от Наредба №1/2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер. Съдът като взе предвид, че производството пред ВКС не съставлява фактическа и правна сложност, тъй като обжалваното определение не подлежи на инстанционен контрол, за което има и съдебна практика, намира за основателно възражението на дружеството за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за основателно. Определението на съда от 27.06.2013г. ще следва да бъде допълнено, като на молителите се присъдят разноски в размер на минималния размер адвокатско възнаграждение от 360,82 лв. Предвид изложеното съставът на ВКС, ТК, първо отделение