Определение № 106 от 13.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 1010/2016 г.
ВКСIII наказателно отделение13.10.2016 г.докладчик Красимира Медарова
Диспозитив
ИЗПРАЩА н. ч. х. д. № № 12135/2016 год. по описа на Софийски районен съд за разглеждане и решаване на Районен съд –гр.Враца. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Копие от настоящия съдебен акт да се изпрати на Софийски районен съд за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност на н. ч. х. д. № 12135/2016 год. по описа на Районен съд – гр.София. В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира искането за основателно, като счита, че са налице предпоставките на чл.43, т.1 от НПК, с оглед местоживеенето на страните и поисканите за допускане до разпит в качеството на свидетели по делото три лица, което е в гр.Враца. Счита, че с цел безпрепятственото и бързо разглеждане на делото същото следва да се изпрати по подсъдност на РС – гр. Враца. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Наказателното производство е било образувано пред РС – Враца по тъжба на И. П. Д. против И. Е. Й.. С разпореждане от 29.06.2016 г. год. съдията-докладчик е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като деянието, описано в тъжбата, е извършено в гр.С. Посочил е, че описаните в тъжбата фактически обстоятелства сочат на извършени деяния, които следва да се квалифицират като престъпления по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.147, ал.1 от НК, като по-тежкото от тях е довършено в момента на разгласяване на позорните обстоятелства, което според изложеното в тъжбата е било извършено в студиото на /телевизия/, което се намира в гр.С. Със същия съдебен акт е прекратено съдебното производство по н. ч. х. д. № 689/2016 год. и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. С разпореждане от 17. 09. 2016 год. по образуваното в СРС н. ч. х. д. № 12135/2016 год. съдията-докладчик е приел, че делото му е подсъдно, но предвид обстоятелството, че тъжителят, подсъдимият и свидетелите, поискани с тъжбата, живеят в района на РС – гр.Враца, се налага промяна в местната подсъдност съобразно чл. 43, т. 1 от НПК. В тъжбата, въз основа на която е образувано наказателното производство по делото частният тъжител е посочил адрес за призоваване в гр.В., както и е отбелязал, че местожителството на подсъдимия е в същия град. В тъжбата е поискан и разпит на трима свидетели с постоянен адрес в гр.В. С оглед изложеното в обстоятелствената част на тъжбата компетентен да разгледа делото по правилата на местната подсъдност е Софийски районен съд. Едновременно с това е установено, че страните по делото и поисканите за разпит свидетели живеят в района на РС – Враца. При тези данни относно местоживеенето на страните и поисканите свидетели разглеждането на делото от местно компетентния съд е възможно да създаде значителни затруднения за участието им в производството и да доведе до забавяне на процесуалните действия. Ето защо предвид интересите на правосъдието и необходимостта от бързо администриране и разглеждане на делото в разумен срок се налага да се промени местната подсъдност, като делото следва да бъде изпратено на РС – гр.Враца. За прецизност следва да се отбележи, че настоящото производство не е за повдигнат спор за подсъдност, както е посочил съдията-докладчик от СРС / същият не е оспорил факта, че Софийски районен съд е компетентен да разгледа делото по правилата за местната подсъдност /, а се касае за промяна на местната подсъдност при условията на чл.43, т.1 от НПК, което е в правомощията на ВКС, предпоставките за прилагането на който текст са налице. Така мотивиран и на основание чл.43, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Цитирани разпоредби
5- чл. 43, т. 1 НПК
- чл. 146, ал. 1 НК
- чл. 147, ал. 1 НК
- чл. 148, ал. 1, т. 1
- чл. 148, ал. 2