Определение № 90 от 23.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 2449/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Т. Г. И., [населено място] за допълване на определение № 372/05.11.14г. по т.д.№ 2449/14г. на ВКС, І т.о. в частта за разноските. Ответникът по молбата [фирма], [населено място] оспорва същата като недопустима и неоснователна и заявява възражение за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: С определение № 372/05.11.14г. по т.д.№ 2449/14г. на ВКС, І т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № ІІІ-26/ 13.03.2014г. по гр.д.№ 83/13г. на Бургаския окръжен съд. С отговора на касационната жалба Т. И. е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение, като е представил списък на разноските по чл.80 ГПК за сумата от 900 лв. и договор за правна защита и съдействие от 14.07.14г. С определение № 372/05.11.14г. по т.д.№ 2449/14г. съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски. Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок. Определението за оставяне без разглеждане на касационната жалба е връчено на касатора на 05.12.14г., а молбата е депозирана на 28.11.14г. Видно от договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е платено в брой. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК възнаграждението е прекомерно, поради което следва да се намали до размер на 659.91 лв. по Наредба №1/2004г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд