Определение № 386 от 15.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1743/2022 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от „Интернешънъл асет банк“ АД, с която се иска спиране изпълнението на въззивно решение №540 от 21.07.2022 г. по в.т.д.№568/2021 г. на САС, с което е потвърдено решение №260630 от 16.04.2021 г. по т.д.№ 641/2020 г. на СГС в частта, с която по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1от ЗЗД „Интернешънъл асет банк“АД е осъдено да заплати на „Деведжи-2005“ ЕООД сумата от 87 611.16 лв., представляваща част от общо вземане в размер на 115 375.79 лв., заплатена без основание под формата на договорна неустойка /наказателна надбавка/ за просрочена главница от 826 148,02 лв. въз основа на клаузата на чл. 11 от договор за инвестиционен кредит № 2377- 01/31.03.2014 г. Срещу решението на апелативния съд в срока по чл.283 от ГПК, е депозирана касационна жалба от молителя, както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като е заплатена и дължимата държавна такса. Представени са доказателства за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 87 611.16 лв. - преводно нареждане от 12.08.2022 г., като внасянето на сумата е потвърдено от счетоводството на ВКС. В този смисъл са налице изискванията на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение в посочената част, поради което Върховен касационен съд