Определение № 2936 от 10.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2022 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх.№9393/02.08.2023г. от адвокат Г. И. Н., в качеството му на процесуален представител на Г. Т. Т., за допълване на постановеното по делото определение №2225/18.07.2023г., чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство, по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Молителят твърди, че е осъществил безплатно процесуално представителство на ответника Г. Т., за което му е било присъдено възнаграждение за разглеждане на делото, както пред първостепенния съд, така и за въззвното производство. Сочи, че е очевидно, че ответникът по касационната жалба Г. Т. е бил представляван при условията на безплатна правна помощ и пред ВКС, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. По същество претендира за допълване на определението и определяне на възнаграждението му по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът КПКОНПИ с писмен отговор, чрез служител Д. Д. (с юридическо образование), оспорва молбата като неоснователна. Твърди, че по делото не са представени доказателства за осъществяване на безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция, поради което не са налице основания за присъждане на исканото възнаграждение. В условие на евентуалност, моли съда да определи възнаграждението при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, като приложи правилата действали към депозиране на писмения отговор – чл.7 или чл.8 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Съдът е сезиран с искане за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, поради което същото е допустимо, независимо от липсата на представен списък по чл.80 от ГПК /в този смисъл е т.8 от ТР №6/2012г. ОСГТК на ВКС/. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата, е необходимо на страната в производството да е била оказана безплатна правна помощ на някое от основанията предвидени в закона, както и на същата да се следва присъждане на разноски, съобразно изхода на спора. Необходимо е предоставянето на адвокатска защита в хипотезите на чл.38, ал.1 Закона за адвокатурата да е предварително уговорено и установено по делото. В конкретния случай, в хода на касационното производство не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено предоставяне на безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция, нито е направено изявление в този смисъл в депозирания по делото отговор на касационната жалба. В последния е обективирано единствено искане за присъждане на разноски за производството. Представеният пред първостепенния съд договор за правна защита и съдействие, сключен между молителя и ответника Г. Т., е свързан единствено с осъщественото процесуално представителство по г.д.№31/2018г. на Окръжен съд – Габрово. Ето защо, не са налице предвидените в ГПК основания за допълване на постановеното по делото определение по реда на чл.248 от ГПК, като искането в този смисъл следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение