Определение № 6238 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2025 г.

Производството е по чл.229 – чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Г. В. срещу определение № 1327 от 28.04.2025г., постановено от Административен съд Русе по адм.д.№1/2025г. С частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Частният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на определение по същество, което да бъде допуснато спиране на допуснатото по силата на закона действие на чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба № 6 на Общински съвет Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общинска собственост. В производството пред Върховния административен съд е представено ново писмено доказателство удостоверение от 09.05.2025г. от Община Русе. Ответникът Общински съвет Русе, редовно уведомен с изпращане на препис от частната жалба, не е подал писмено възражение в срока по чл.232 от АПК. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.230 от АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на частната жалба е допустимо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производство пред Административния съд Русе е образувано по жалба, подадена от Р. Г. В., А. П. М., З. Д. В. и М. П. Б., всичките представлявани от упълномощен адв. М. Стоянова, с която е оспорена разпоредбата на чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища – общинска собственост (Наредба № 6), приета с решение № 454 по протокол № 15 от 17.12.2024г. от Общински съвет Русе. С жалбата е направено искане, на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 190, ал. 1 АПК, да бъде спряно предварителното изпълнение на оспорената разпоредба от подзаконов нормативен акт. По това искане съдът се е произнесъл с определение № 72 от 09.01.2025г., постановено по адм.д.№1/2025г., като е отхвърлил искането. Това определение е оставено в сила с определение № 1741 от 20.02.2025г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – четвърто отделение по адм.д.№ 848/2025г. С молба от 25.04.2025г. жалбоподателят Р. Г. В. е поискал повторно спиране на допуснатото по силата закона предварително изпълнение на оспорената разпоредба от подзаконовия нормативен акт. Като ново обстоятелство в подаденото искане е посочено, че на 22.04.2025г. Община Русе е стартирала процедурата по продажба на общински жилища, като в обявлението са посочени квалификационните критерии, включително и оспорения критерий по чл. чл. 33, ал. 5, т. 4 от наредба №6. С обжалваното определение, съдът е отхвърлил искането за спиране на изпълнението на оспорената разпоредба. За да стигне до този извод, съдът е изложил съображения, че в случая липсва реална опасност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди за жалбоподателя, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес. По изложените от жалбоподателя доводи, съдът е приел, че са хипотетични и не се подкрепят от конкретни доказателства. По тези доводи съдът е отхвърлил искането. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съобразно последната разпоредба при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В настоящия случай предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона – чл.190, ал.1 от АПК. Спирането на изпълнението е временна мярка, която се налага по изключение при определени предпоставки и за определен период от време - до влизането в сила на решението. В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административният акт, административният орган е освободен от задължението да обосновава материално-правните предпоставки на чл. 60 от АПК, тъй като те се презюмират доколкото общественият интерес е надделяващ и същото е компетентност и отговорност на органа. В разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК са уредени нормативно предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение. Съдът може да спре изпълнението на оспорена заповед на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, единствено ако се установи, че допуснатото по закон предварително изпълнение на акта може да причини на оспорващата значителна или трудно поправима вреда. В тежест на жалбоподателя е било да обоснове наличие на свой интерес, равен по значимост на държавния или обществения и следва да докаже, че са налице посочените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в случая мотивираният личен интерес на жалбоподателя не е съпоставим и противопоставим на обществения интерес. Предположението на жалбоподателя, че при предвидените квалификационни критерии за класиране на заинтересованите наематели, той може да не бъде включен в одобрения списък на лицата, на които ще бъде разрешено да закупят общинското жилище в производството пред административния съд не е доказано. Пред касационната инстанция е представено ново писмено доказателство – удостоверение от Община Русе, от което е видно, че подадените заявления са повече от определения брой общински жилища, които ще бъдат продадени на наематели. Представеното удостоверение е с дата 09.05.2025г., т.е. удостоверява нов факт, доколкото оспореното определение е постановено на 28.04.2025г. С оглед забраната за нови фактически установявания в касационното производство – чл.220 от АПК, приложим на основание чл.236 от АПК, това доказателство е неотносимо към настоящето производство. Този извод се налага и с оглед факта, че жалбоподателят е подал ново трето искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на 13.05.2025г., което е обосновано именно с представеното удостоверение от Община Русе относно броя на подадените заявления. Относимостта на този факт към наличие на основания за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще се прецени при произнасяне на съда по това ново искане за спиране на предварителното изпълнение. Във връзка с изложените от жалбоподателя основания за спиране на допуснатото по силата на чл.190, ал.1 от АПК предварително изпълнение на оспорен нормативен текст следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл.195, ал.2 от АПК е предвидено, че правните последици от обявен за нищожен или отменен като унищожаем подзаконов нормативен акт се уреждат служебно от компетентния административен орган в срок не по-дълъг от три месеца след влизане на решението в сила. С разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК е предвиден специален ред за уреждане на правните последици от отменените или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Предметното съдържание на понятието „правни последици” включва преценка за валидността на правоотношенията, възникнали в периода от приемането до отмяната на акта, респ. обявяването му за нищожен; преценка за правата, придобити, изменени или погасени въз основа на отменения и обявения за нищожен нормативен акт и преценка на обезщетението /на имуществени и неимуществени вреди/ за нарушени права от прилагането на акта за периода до отмяната му или обявяването му за нищожен. В този смисъл изложените от частния жалбоподател доводи, че при прилагането на оспорения нормативен текст на него могат да бъдат причинени значителни материални вреди не дават основание да се приеме, че има основание за спиране на действието на оспорения нормативен текст, тъй като изложените съображения за евентуални трудно поправими и значителни вреди не надделяват над презюмирания обществен интерес. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което определението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложине първо, във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение