Решение № 3547 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10887/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от адвокат Х. Николова от САК, в качеството на пълномощник на представляващия, МБАЛ "Свети Панталеймон- Плевен" ООД, с посочен съдебен адрес: гр. София, ул. "Солунска" № 11 и телефон, срещу Решение № 2207/26.06.2025г. на Административен съд - Плевен по адм. дело № 287/2025г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № РД-08-383/25.02.2025г. на директора на РЗОК- Плевен. Поддържа доводи в касационната жалба, че решението е неправилно в обжалваната част като не се формулират касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК. Такива се извеждат от съдържанието - необоснованост и нарушение на материалния закон-чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът, директорът на РЗОК - Плевен, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на останалите страни, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции от директора на РЗОК- Плевен. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за частично основателна, като предмета на касационната проверка е в отхвърлителната част. Спорът от фактическа страна е за изпълнение на диагностично лечебни алгоритми по три ИЗ, които дружеството е отчело като изпълнени изцяло, предявени са за плащане и са платени. В административното производство е установено неизпълнение на тези алгоритми, като констатациите са възприети и от съда при разглеждане на жалбата. Предвид установеното от фактическа страна съдът е приел, че установените нарушения са обосновани фактически и правно и правилно е приложена материалната норма относно квалификацията, вида и размера на наложеното административно наказание "имуществена санкция". Така постановеното решение е мотивирано с подробни мотиви въз основа на приложената преписка и доказателствата в съдебното производство. Решението е правилно. Дружеството е изпълнител на индивидуален договор с НЗОК за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. За изпълнението на този договор и НРД за МД за 2020-2022г. е извършена проверка от контролни органи на РЗОК, резултатите от която са отразени в протокол № РД-08-Пр979/2024г., като в протокола е посочено, че проверката се извършва по заповед № РД-08-1807/05.09.2024г. на Директора на РЗОК - Плевен и Заповед № РД-25-591/03.09.2024г. на и. д. управителя на НЗОК. Заповедта за налагане на санкции е мотивирана с резултатите от проверката, извършена в изпълнението на тези заповеди, приключила със съставяне на констативен протокол. Проверките по реда на ЗЗО се извършват от контролните органи по чл. 72 от ЗЗО, назначени със заповед, които изисквания са спазени в настоящия случай, като в комисията участват и лекари, поради което съставът е законен. Резултатите от проверката, изразени в констатации за нарушения се основават на проверка на електронната система за отчитане на дейността на изпълнителите по индивидуалните договори с НЗОК, параметрите на дейността и заплащането според индивидуалния договор, приложимия НРД за МД и разпоредбите на ЗЗО. Жалбоподателят е оспорил констатациите, като е ангажирал гласни доказателства, но в случая предвидения ред за отчитане на болничната дейност е строго формален по документи, по специален ред и в срокове, което от една страна служи за доказване на извършената дейност, от друга, дава възможност тази дейност да може да бъде проверена, че е извършена и на трето място, служи като валидно основание за заплащане на дейността. Ако не се оспорят доказателствата за отчитане на дейността на болничното заведение по съответния процесуален ред с доказателства, които опровергават констатациите на административния орган, то следва да се приеме, че съставените документи по реда и предвидената форма за отношенията и заплащането с РЗОК са валидни доказателства за извършените, съответно неизвършените дейности. Наред с изложеното по горе следва да се отбележи, че производството за издаване на заповед за налагане на санкция по реда на чл. 70-80 ЗЗО е санкционно производство. В него се предвижда, реда, начина, формата, съдържанието и компетентните лица за установяване на дейността на изпълнителите на медицинска помощ. Това означава, че когато този ред е спазен, констатациите са валидно доказателство за фактите, които административния орган приема за установени и приема последиците от тях в издадения административен акт. В тежест на жалбоподателя е да докаже, че приетите за установени факти от административния орган в проведено пред него производство са неверни - чл. 170 АПК с всички допустими доказателствени средства пред съда. В случая не се твърди, че има нарушение при провеждане на административното производство, а само по установените факти, поради което гласните доказателства за факти, за които се предвижда установяване по специален ред, в индивидуалния договор, НРД и Закона не могат да установят други факти или да породят съмнение в процеса на установяването на фактите в предмета на спора. В случая не са оспорени съставените доказателства за отчитане на дейността, след което да се извърши преценка за спазване на диагностично лечебния алгоритъм от съда. Предвид изложеното, при редовно проведено административно производство изводите от фактическа страна са обосновани. При така изложените мотиви и при споделяне напълно на мотивите на съда към първоинстанционния съдебен акт, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 127.82 евро, на основание чл. 143 ал. 3 АПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение