Определение № 2751 от 23.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1212/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу решение № 262 от 26.02.2024г. по в.гр.д.№ 3218/2023г. на ОС Пловдив, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 8695/2022г. на РС Пловдив, е признато за установено на основание чл.439,ал.1 ГПК, че ищцата В. Л. Д. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите: 5 755.18лв. - главница по договор за потребителска карта от 26.08.2010г., ведно със законната лихва от 05.01.2012г.; сумата 564.86лв. - договорна лихва за периода 26.09.2010г. - 19.01.2011г.; сумата 177.23лв. - наказателна лихва за периода 26.10.2010г. - 19.12.2011г., и сумата 531.90 лв. разноски, които са предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 264/2022г. на ЧСИ по издаден по ч.гр.д.№ 42/2012г. на РС Пловдив въз основа на заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист от 10.01.2012г., поради изтекла погасителна давност. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и за очевидна неправилност. Оспорват се констатациите на въззивната инстанция за датата, на която е изтекла погасителната давност за процесните вземания. Твърдението е, че неправилно съставът на окръжния съд не е зачел извършването на 27.01.2018г. на „изпълнително“ действие по предходно образуваното изпълнително дело № 318/2012г. по описа на ЧСИ М.К., което е удостоверено с отбелязване на гърба на изпълнителния лист. Посочва се, че дори да е налице перемпция по изп.дело № 318/2012г., съгласно даденото тълкуване в решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/2020г. на 4 г.о на ВКС, последващото искане на взискателя за прилагане на изпълнителен способ – „именно това от 27.01.2018г.“, прекъсва давността за процесното вземане, поради което погасителната давност не е изтекла. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване отхвърлянето на иска. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочени решения по чл.290 ГПК. Цитират се съображения от решението по гр.д.№ 1747/2020г. на 4 г.о. на ВКС, както и практика в подкрепа на тезата, че перемпцията и давността са отделни правни институти като перемпцията няма значение за давността. Конкретен правен въпрос не е поставен. Въведен е довод, че въззивното решение е очевидно неправилно, без очертаване на проявлението на този визиран порок и без изложени съображения за наличието му. Изложени са фактически твърдения, че на 27.01.2018г. по изп.дело № 318/2012г. е било извършено изпълнително действие, след което тече нова давност при общ петгодишен давностен срок. Посочва се, че изпълнителното производство по това изпълнително дело е прекратено с постановление на ЧСИ от 07.03.2022г., а преди изтичане на давностния срок, по молба на „ЕОС Матрикс“ от 19.05.2022г., е образувано ново изпълнително дело № 264/2022г. и е поискано налагане на запор на банкова сметка на длъжника. В писмен отговор ищцата оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В исковата молба ищцата се е позовала на изпълнителен лист, издаден в полза на „Юробанк И Еф Джи България“АД по влязла в сила заповед за изпълнение от 09.01.2012г. по ч.гр.д.№ 42/2012г. на РС Пловдив, с който е осъдена да заплати сумите, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 318/2012г. Посочила е, че по него последното изпълнително действие - опис е от дата 23.01.2015г. Навела е доводи, че искането на цесионера „ЕОС Матрикс“, придобил вземането въз основа на договор за цесия с банката от 10.03.2016г. за конституирането му като взискател, не е изпълнително действие с прекъсващ погасителната давност ефект, тъй като с тази молба не е поискано извършване на изпълнителни действия. Посочила е, че с изтичане на двугодишния срок, считано от 23.01.2015г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона и към момента на предявяване на иска - 13.06.2022г., погасителната давност е изтекла, което е основанието на предявения иск, с който се отрича правото на принудително изпълнение. В отговора на исковата молба ответникът се е позовал единствено на факта на образувано въз основа на молба на „ЕОС Матрикс“ ново изпълнително дело № 264/2022г. с твърдения, че инициирането му предхожда изтичането на погасителния давностен срок. Посочил е, че давност не е текла до 25.06.2015г. Ответникът е поискал прилагане на двете изпълнителни дела. Приложено е като доказателство само изп.дело № 264/2022г., образувано по молба на „ЕОС Матрикс“ от 19.05.2022г., съдържащо искане за предприемане на посочени изпълнителни действия. Изп.дело № 318/2012г. не е било приложено без по делото да има данни за причините за това. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, служебно констатирайки, че по приобщеното изп.дело № 264/2022г. е приложен изпълнителен лист, на гърба на който е поставен печат за образувано въз основа на него изп. дело№ 318/2012г., с „последно изпълнително действие/молба“ от 27.01.2018г. С въззивната си жалба ищцата е оспорила осъществяването на посоченото като извършено последно изпълнително действие от 27.01.2018г. Посочила е, че в доказателствена тежест на ответника е да установи фактите, релевантни за прекъсване на давността, а такова възражение не е въведено, съответно по делото не е установено какво действие е предприето на 27.01.2018г. и дали то е годно да прекъсне давността. Въззивната инстанция е приела за спорен въпроса за датата на последното изпълнително действие, извършено по перемираното изпълнително дело № 318/2012г. Въз основа на събраните по делото доказателства и на основание лежащата върху ответника доказателствена тежест, въззивният съд е приел, че последното изпълнително действие по изп. дело № 318/2012г., което е прекратено от ЧСИ на 07.03.2022г. е искането на взискателя от 23.01.2015г. за извършване на опис на движими вещи на длъжницата. Мотивирано е, че молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по чл.429,ал.1 ГПК от 10.03.2016г. не съдържа искане за прилагане на способ за принудително изпълнение, поради което същата не съставлява изпълнително действие, годно да прекъсне давността по смисъла на задължителните разяснения, дадени в т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Обсъдено е, че на гърба на изпълнителния лист, при връщането му на взискателя след прекратяването на делото, е направено отбелязване от ЧСИ: за датата на образуване на делото и датата на прекратяването му на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК и за „извършено последно изпълнително действие/молба на дата 27.01.2018г.“ Въззивният състав е изложил съображенията, че при липса на отразяване какво е съставлявало това действие/молба и с оглед указанията в т. 10 ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС, не може да се приеме за установено и доказано прекъсване на погасителната давност на посочената дата. Мотивирано е, че спирането и прекъсването на давността са в доказателствена тежест на кредитора, което е указано на ответника с доклада по делото, а той не е представил доказателства какво изпълнително действие е поискано/извършено на 27.01.2018г. Изложени са и съображенията, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е възразило, че първостепенният съд не се е произнесъл по искането му за прилагане на това дело. В отговора по чл.263 ГПК и до приключване на производството пред въззивния съд не е заявил искане за неговото прилагане в хипотезата на чл.266,ал.3 ГПК. Обсъдено е и, че погасителна давност не тече за вземания, предмет на изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015 г. - приемането на ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС, тъй като до тази дата действа задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980г. Посочено е, че съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, давността за тези вземания - вземанията, предмет на изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015г., започва да тече по силата на ТР №2/26.06.2015г. от датата на последно предприетото изпълнително действие, считано от приемането на ТР № 2/2015г., от който момент отпада действието на ППВС № 3/1980г. С тези съображения е обосновано, че началният момент на новата погасителна давност е датата 26.06.2015 г., но тъй като от нея до 26.06.2020 г. изпълнителни действия не са искани/извършвани по изп. дело № 318/2012г., то правото на принудително изпълнение за процесните вземания е погасено по давност към 19.05.2022 г. - датата на образуване на новото изпълнително дело № 264/2022г. като срокът на погасителната давност е петгодишна за всички вземания на основание чл.117,ал.2 ЗЗД с позоваване на решението по гр. д. № 4063/2021 г. на 3 г.о. на ВКС - давността по чл.117,ал.2 ГПК се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и когато е установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено. Факултативният достъп до касационния контрол не е обоснован с въпрос, имащ правна характеристика, а цитирането на съдебна практика, с която според касатора въззивият акт не е съобразен, не може да изпълни ролята на общата предпоставка, чиито задължителни характеристики са посочени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Извън правомощията на касационната инстанция е да извежда правния въпрос от твърденията на касатора по съществото на спора и от поддържаната от него преценка за установените по делото факти. Необосновано е и искането за осъществяване касациония контрол в хипотезата на чл.280,ал.2, предл.трето ГПК. Отсъстват каквито и да било съображения и обосновки за твърдяната очевидна неправилност на въззивния акт. Този съществен порок, обуславящ директния достъп до касационна проверка, подлежи на обстойно аргументиране от касатора, а не на служебно установяване от настоящата инстанция. И по двете основания за допускане на обжалването касаторът акцентира на довода си за „установено по делото предприето изпълнително действие с прекъсващ погасителната давност ефект от 27.01.2018г.“, в противовес на която теза въззивният съд е изложил подробни и аргументирани съображения. Тезата на касатора е предпоставена от твърдения, които изрично са приети от въззивната инстанция за неоснователни и недоказани в процеса по надлежния ред. От значение е и обстоятелството, че в отговора на исковата молба касаторът не е въвел в предмета на спора твърдението си за предприето изпълнително действие на дата 27.01.2018г., нито се е позовал на съдържащото се отбелязване в печата на гърба на изпълнителния лист - част от материалите по приложеното след депозиране на отговора на исковата молба изпълнително дело № 264/2022г. Съдържателни и аргументирани са съображенията на окръжния съд, че касаторът не е поискал приобщаване от въззивната инстанция на материалите по изп. дело № 318/2012г., въз основа на които да се извърши преценка какъв е характерът на посоченото като извършено изпълнително действие/молба от 27.01.2018г. От съществено значение за изхода на спора са решаващите аргументи на въззивната инстанция, която е съобразила, че изпълнително дело № 318/2012г. е било висящо (неперемирано на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК с оглед приетите за установени по делото факти, че перемцията е настъпила с изтичането на двугодишния срок от последното изпълнително действие, извършено на 23.01.2015г.) към момента на приемане на тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС за отмяна на ППВС №3/1980г. и от този момент тече срокът на погасителната давност. Разсъжденията на въззивната инстанция са в синхрон с постановките на тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС - погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, съответно давността за тези висящи дела тече след 26.06.2015г., а новото изпълнително дело е образувано след изтичане на петгодишния давностен срок, през 2022г. При недопускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба – сумата 750лв. договорено и посочено като заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.05.2024г. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.