Решение № 5331 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 442/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу Решение № 13168/27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1432/2025 г. на Административен съд /АС/ - Варна, с което е отменено негово Уведомително писмо с № 02-030-2600/973/01.06.2025 г., в частта, с която на ЕТ „Алвас 1 – В. Василев“, гр. Варна, е отказано оторизиране на сумата от 53 715,43 лева - представляваща 100% от исканата субсидия по интервенция „Еко – НИП“ за 2023 г. и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне със задължителни указания. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспореното уведомително писмо. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационна жалба - ЕТ „Алвас 1 – В. Василев“, гр. Варна, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмена молба, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че при издаване на административния акт, органът не е съобразил настъпилата две години преди издаване на уведомителното писмо промяна по отношение на категорията на използвания препарат „Бутизан 400 СК“, а именно преминаването му от първа професионална категория за употреба във втора такава. С оглед това АС – Варна е приел, че оспореният пред него акт е издаден в нарушение на материалния закон и неговата цел, като е отменил същия и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е незаконосъобразно. Неправилно административният съд е приел, че към момента на издаване на оспореното пред него уведомително писмо, органът е следвало да съобрази настъпилата промяна в категориите на използвания пестицид. Действително разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК установява общия принцип, че съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но тази норма не дерогира специалните правила относно момента на преценка на фактите, които пораждат или изключват правото на земеделския производител на подпомагане. При схемите за подпомагане приложимият материален закон се определя по специалните норми на Регламент (ЕС) 2021/2115, Регламент (ЕС) 2021/2116, ЗПЗП и Наредба № 3 от 10.03.2023 г. /Наредбата/, които утвърждават принципа, че допустимостта се преценява към момента на изпълнение на условията от страна на земеделеца. Факт, който поражда или изключва правото на подпомагане, е извършването или неизвършването на конкретна земеделска практика в рамките на стопанската година, за която се иска подпомагането. Нормата на чл. 41 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. изисква на заявените по Еко-НИП площи да не се прилагат препарати за растителна защита /ПРЗ/ от първа професионална категория. Последното се потвърждава и от механизма на доказване, а именно чрез дневника за проведените растителнозащитни мероприятия, в който категорията на продукта се вписва към момента на употребата, както и от обстоятелството, че разходооправдателните документи се отнасят за конкретен ограничен период, обвързан със стопанската година. Ето защо, обстоятелството, че със заповед на изпълнителния директор на БАБХ от 07.08.2023 г. категорията на използвания препарат е променена, не може да обосновава изпълнение на изискванията за подпомагане през стопанска година, предхождаща тази промяна. В противен случай би се допуснало изплащане на средства за дейности, които към момента на извършването им не са отговаряли на установените екологични изисквания, което би било в противоречие с вложения от европейския законодател смисъл, според който държавите членки осигуряват ефективна защита на финансовите интереси на Съюза чрез строго прилагане на условията за допустимост /чл. 59 от Регламент (ЕС) 2021/2116/. При така установеното настоящият състав намира, че изводите на съда за постановяване на акта при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довело до материалната му незаконосъобразност са неправилни. От изложеното се налага извод, противен на приетия от първоинстанционния съд. Към релевантния момент – извършването на земеделската практика през процесната кампания – продуктът за растителна защита „Бутизан 400 СЦ“ е попадал в първа професионална категория на употреба, поради което прилагането му върху заявените по схема Еко-НИП площи представлява нарушение на чл. 41, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., който изисква на заявените за подпомагане площи да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория на употреба. Ето защо след като е констатирал посоченото несъответствие с екологичните изисквания на схемата, органът законосъобразно е постановил оспорения отказ от подпомагане на основание чл. 87, т. 1 и т. 2 и чл. 88, т. 7 от Наредбата. Допълнително в тази насока следва да бъде посочено, че съгласно чл. 41 ал.3, изр. второ от Наредбата професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни. С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като следва да бъде постановено ново, с което жалбата срещу Уведомително писмо с № 02-030-2600/973/01.06.2025 г., в частта, с която на ЕТ „Алвас 1 – В. Василев“, гр. Варна, е отказано оторизиране на сумата от 53 715,43 лева - представляваща 100% от исканата субсидия по интервенция „Еко – НИП“ за 2023 г., бъде отхвърлена. При този изход на делото ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на администрацията при касационния жалбоподател направените в производството деловодни разноски в размер на 200 евро, представляващи възнаграждение за юрисконсулт – по 100 евро за всяка от съдебните инстанции и 219,71 евро заплатена държавна такса за подаване на касационната жалба По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение