Определение № 222 от 16.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 961/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т. 1 вр. чл. 396 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Индустриал строй“ ООД, чрез адв. Г. С. против разпореждане № 37 от 27.04.2020 год., по в.ч.гр.д. № 313/2020 год. на Апелативен съд София, с което е върната частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение № 493/14.02.2020 год., постановено по в.ч.гр.д. № 313/2020 год. по описа на съда на основание чл. 286 ал. 1 т. 3 ГПК. Жалбоподателят излага лаконични мотиви за неправилност на същото, подкрепени с разбирането му, че приложимият процесуален ред за обжалване на определение № 493/14.02.2020 год., постановено по в.ч.гр.д. № 313/2020 год. бил не по чл. 396 ал. 2 ГПК, а по чл. 274 ал. 1 т. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото с определението се прекратявало производството по делото. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ, съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: С определение № 493/14.02.2020 год., постановено по в.ч.гр.д. № 313/2020 год. състав на Апелативен съд София е отменил определение № 30 от 12.04.2019 год. по ч.гр.д. № 139/2019 год. на Окръжен съд Видин, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на жалбоподателя срещу „Акспо България“ ЕАД, с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, обезсилил е издадената въз основа него обезпечителна заповед и вместо това е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск. Частната жалба е неоснователна. Процесуалният ред за обжалване на постановените в обезпечителното производство определения е уреден в разпоредбата на чл. 396 ГПК. Производството за обезпечение на иск е двуинстанционно. С изменението на ГПК / обн. ДВ бр.100/2010 год. /, съобразено с постановките на предходно приетото Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 год. по тълк. д. № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС /, е изрично уредена възможността за обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд единствено на определението, с което, след отмяна на първоинстанционно определение за о т к а з да се допусне, въззивният съд д о п у с к а поисканото обезпечение - чл. 396 ал. 2 изр.3 ГПК, каквато не е настоящата хипотеза. От защитата чрез обжалване по реда на чл.396 ал.2 изр.3 ГПК се ползва само ответникът в обезпечителното производство, тъй като по отношение на него тя е израз на двуинстанционния характер на производството. В настоящата хипотеза ищецът – молител по обезпечението - не разполага с процесуална легитимация да обжалва въззивното определение, поради което разпореждането на въззивния съд за връщане на частната му жалба, като правилно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение