Решение № 4459 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11225/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез процесуалния му представител срещу решение № 31619 от 29.09.2025 г., постановено по адм. дело № 6083/2023 г. по описа на Административен съд – София - град, с което по жалба на Г. О. П. е отменена заповед № 8121к–3702/21.04.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т.1, чл.197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение второ от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжността „полицейски инспектор IV степен“ във 02 група „Регистрация и отчет на превозни средства“ на 04 сектор „Пътни превозни средства“ в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за неправилност на извода на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Считат се за неправилни изводите на първоинстанционния съд за несъставомерност и недоказаност на извършеното от П. нарушение. В касационната жалба се навеждат твърдения за това, че при издаване на заповедта безспорно са установени вменените на наказаното лице нарушения и са спазени процедурните правила. Твърди се и необоснованост на решението и неправилност на направения от съда извод за съмнение в авторството на П. при извършване на служебната му дейност по попълване на заявленията. Според касационната жалба причинно-следствената връзка между извършеното от П. регистриране на превозно средство /ПС/ с различен вид от произведения и настъпилите благоприятни последици за собствениците на превозните средства са безспорно установени. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, за които представя списък. Ответникът - Г. О. П. чрез своите пълномощници изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на Административен съд – София - град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на представените му правомощия, при спазване на изискванията относно нейното съдържание, както и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Установено е също, че дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 195 и чл. 196 ЗМВР. Достигнал е до извод обаче за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като е приел, че не е доказано по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7 предложение второ ЗМВР, тъй като не може да се приеме за безспорно, че П. еднолично е осъществил твърдяното нарушение и че е налице причинно-следствена връзка между неговите действия и облагата за трети лица. Посочил е, че липсват безспорни доказателства, че именно П. е инициирал, провел и финализирал промяната на вида ПС в нарушение на реда, както и че е действал с цел „за облага на трети лица“. Процедурата по промяна не е едноетапна, а изисква участие и на други служители-контрол, печат. Съдът е изтъкнал, че дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ е приел за доказано от проведената дисциплинарна проверка, че П. с личните си потребителско име и парола е издал 22 броя заявления, с които е променил вида на процесните ПС. Съдът е посочил, че видно от действащите към процесния период технологични стъпки за промяна на вида на ПС, дори и да се приеме, че процесните заявления, съдържащи автоматично генерализирани имената на П., са издадени лично от него, то същите не са достатъчни за промяна на вида на ПС и описаните в заповедта вредни последици, а именно „облага на трети лица“. Приел е и че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. По тези съображения е обосновал извод за материална незаконосъобразност на заповедта и я е отменил. Така постановеното решение е правилно като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и обосновано, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, както и при спазване на установените сроковете. Спазени са правилата относно уведомяването и предоставянето на възможност за запознаване с материалите и организиране на защита на наказаното лице при провеждане на административното производство. Правилен е и изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение второ ЗМВР за нарушение на която разпоредба е наложено дисциплинарното наказание на П., изисква поведение, изразяващо се в използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица. В случая е адекватен изводът на пръвоинстанционния съд, че не са налице предпоставките в посочената норма. Това е така, тъй като не се установят по безспорен начин действия на служителя, които водят или са довели до получаване на лична облага от наказаното лице или облага за трето лице чрез използване на служебното положение. В случая от приетите по делото доказателства, в това число и представеният Технологичен ред рег. № 4332р-16724/26.03.2021 г. за дейностите, извършвани при идентификация и регистрация на превозни средства в отдел „Пътна полиция“ – СДВР, безспорно се установява, че процедурата по промяна на вида на ПС преминава през четири технологични етапа, извършвани от различни служители: 1. Изготвяне на заявление по образец в системата на АИС на КАТ от служител, въвел потребителското си име и парола. Автоматично в графата „изготвил“ системата въвежда имената на служителя, чиято парола е въведена, след което заявлението се разпечатва и се подписва от изготвилия го служител; 2. Така изготвеното заявление, заедно с необходимите документи към него се изпраща на друг служител, който прави проверка за изрядността на документите и издава СРМПС – два талона; 3. Заявлението, ведно с документацията към него и издадените талони се изпращат на друг служител за ламиниране; 4. Ламинираните талони, ведно с документацията към тях се изпращат на следващ служител за контролна проверка и 5. Изготвените талони се предоставят на служител на каса, който също ги преглежда, събира дължимата такса и ги връчва на гражданите. С оглед на предвидения ред в приложените и приети по делото доказателства и по-конкретно Технологичен ред рег. № 4332р-16724/26.03.2021 г. на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ е видно, че в процедурата по промяна на вида на ПС и регистрацията му до финализиране на същата не участва само един служител, а няколко служители, всеки от които има конкретни правомощия, различни от предшестващия го, като при всяко от звената се извършва контрол на документацията по заявлението. От предвидения ред в процедурата първият технологичен етап, свързан с изготвяне и отпечатване на заявлението за промяна на вида на ПС, е видно че след отпечатването му заявлението следва да се подпише от изготвилия го служител. Това се потвърждава и от разпитаните по делото свидетели С. и П.. По делото е допусната и приета съдебно-почеркова експертиза като вещото лице е изследвало положените подписи върху процесните 22 заявления в графа „подпис“ в дясно срещу изписаното компютърно име Г. П., както и ръкописните текстове съдържащи се в тях. Отсъствието на почеркова или чрез саморъчен подпис идентификация от страна на Г. П. върху заявленията се потвърждава от експертизата. В заключението си вещото лице Дамянова сочи, че подписите, положени в заявленията под № 5.; 12.; 13.; 14.; 18.; 19.; 21. и 22, положени срещу компютърно изписаното име, не са положени от Г. О. П.. По отношение на съдържащият се в заявленията ръкописен текст, вещото лице дава заключение, че в заявления 1.; 2.; 5.; 6.; 7.; 10.; 11.; 12.; 13.; 14.; 16.; 18.; 19.; 20.; 21. и 22., включително, както и ръкописният текст положен във втората част и в лявото поле, не са положени от Г. О. П.. От това заключение се установява неоснователност на изложените доводи в касационната жалба, че констатациите на допуснатата и приета съдебно-почеркова експертиза са неотносими към предмета на делото. Също така по делото е допусната и приета съдебно компютърно-техническа експертиза от вещото лице Събева, от която е установено, че през процесния период системата е позволявала в графа „съставител" да бъдат вписани имена на друг служител, вместо автоматично вписаните имена на служителя, който е логнат (влязъл) в системата. От проверката вещото лице е установило за всеки един от регистрационните номера на ПС, а именно: [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер] [рег. номер], че в системата е отбелязана промяна на вида ПС от „влекач“ на „товарен автомобил“ от оператор: Г. О. П. - Заявление за регистрация; Регистрирал: Г. О. П. - Регистрация; Действията „Печат на СР“ и „Контрол на СР на МПС“ са извършени от други служители, различни от Г. О. П. – Г. Д., Т. Б., Д. К., Т. Л.. Установено е, че за процесния период, както и към момента на експертизата, софтуерът на АИС КАТ не е притежавал и не притежава т.нар. „фейс контрол“, както и функции за допълнителна идентификация на потребителя, като например електронен подпис или други идентификации. Установено е, че всяко физическо лице може да достъпи системата от вътрешната мрежа на МВР - NTMASDOM само с потребителско име и парола. Тъй като потребителските имена са създадени за служителите в системата, следвайки строга именна конвенция, съдържаща части от имената на служителите, поради което потребителските имена са известни. Посочено е, че всеки, който знае паролата за достъп на определен служител, може да влезе в системата и да извърши действия в нея от името на служителя, с чийто акаунт е влязъл. Отделно от това, вещото лице сочи, че тъй като процесът на работа е организиран на етапи, то различните етапи се изпълняват от различни служители и на различни работни станции, ето защо за финализиране на процедура по промяна на вида на ПС, каквато е вменена на П., участват трима служители - служител, който създава заявлението за регистрация, служител, който отпечатва и служител, който проверява. Едва след това се връчва СР на МПС. В тази връзка правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че самото наличие на действия, приписани на неговия акаунт, не е достатъчно да установи несъмнено авторството на П., а остава само предположение. Вменените на служителя действия не се потвърждават с никакви други доказателства, установяващи деянието по несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на закона, за да бъде наложено дисциплинарно наказание, а напротив опровергават се от приетата по делото съдебно компютърно-техническа експертиза. Предвид това, че през процесния период системата е допускала достъп само с потребителско име и парола, без втори фактор за автентификация, както и че имената на съставителя могат да се редактират/посочат различно от логнатия потребител, остава недоказано по безспорен начин авторството на деянието и в частност извършването му именно от П.. По делото липсват категорични и неоспорими доказателства, че при изпълнение на служебните си задължения П. е извършил действия, с които да е използвал и служебното си положение за лична облага и облага за трето лице. Безспорно е установено, че процедурата по промяна не е едноетапна, а изисква участие и на други служители. Както от страна на дисциплинарно разследващия орган, така и от дисциплинарно наказващия орган липсва задълбочена проверка и анализ на всички събрани доказателства, като са кредитирани само тези, подкрепящи тезата за извършено дисциплинарно нарушение и то едностранчиво. Следователно корупционно поведение на служителя, свързано с получаването на неследваща му се облага нему или на други лица не е установено, което изключва възможността за ангажиране на дисциплинарната отговорност на П. по чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР. За пълнота следва да се посочи, че нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР в частта "използване на служебното положение за облага на трети лица" притежава белезите на наказателноправния състав по чл. 283 НК. Както се посочи, за осъществяването му е необходимо използването на служебното положение за съответната цел, но в случая фактическият състав на тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 203, ал.1, т. 7 ЗМВР не е доказан. Във връзка с гореизложеното е правилен изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в противоречие с материалния закон, тъй като не е доказано наказаното лице да е извършило деяние, което да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предложене второ ЗМВР. На последно място се споделят мотивите на решаващия съд, че ако жалбоподателят е проявил небрежност, оставяйки лист с паролата си на видно място или я е предоставил на колегите си, то това поведение може да се вмени като нарушение на друг ред, но съдът не може да променя фактическите основания, дадени от ДНО. Предвид изложеното, обжалваното решение като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи на ответника реално направените и доказани разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 /петстотин/ евро, съставляващи адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие от 27.02.2026 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,