Определение № 194 от 24.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1784/2017 г.

Производството е по реда на чл.282 ал.2 т.2 ГПК. В хода на настоящото касационно производство, образувано по жалбата на [фирма] – [населено място], представлявано от адв. К. М., касаторът е подал молба с вх.№9235/23.08.2017 г., с която се иска спиране изпълнението на въззивно решение № 6719/ 15.08.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 11072/2014 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № І-25-236/27.02.2014 г. по гр.д. № 25565/2009 г. по описа на СРС, дружеството е осъдено на основание чл.108 ЗС да предаде на ищеца [фирма] – [населено място] недвижим имот, представляващ магазин в партера на шестетажна сграда, находяща се в [населено място] на [улица]. С молбата за спиране на подлежащото на предварително изпълнение въззивно решение, се представя нотариално заверена молба-съгласие за учредяване /под условие/ в полза на ищеца по делото на ипотека по чл.181, ал.2 вр. чл.180 ЗЗД върху три недвижими имоти - собственост на [фирма]. Молбата-съгласие е вписана на 14.08.2017 г. в книгите за вписване под вх. рег. № 10636, т. ІI, № 41 на Службата по вписванията – [населено място]. Представена е пазарна оценка на предложените за обезпечение имоти от лицензиран оценител, която възлиза на сумата общо – 162 600 евро. В молбата си по чл.282 ал.2 ГПК, дружеството поддържа спирането да бъде постановено с оглед предоставеното обезпечение по чл.181, ал.2 вр. чл.180 ЗЗД; или да му се даде възможност за внасяне на парична гаранция в размер на сумата 52 974.30 лв., представляваща определената съгласно чл.55 ал.1 б. „б” ГПК /отм./ цена на иска по чл.108 ЗС. Върховният касационен съд в настоящия си състав приема следното: За да се уважи молбата по чл.282, ал.2, т.2 ГПК следва да са налице – 1/ правен интерес, който в случая е установен от обстоятелството, че се иска спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение, по което е предприето принудително изпълнение; и 2/ представен документ за внесено обезпечение, определено съгласно изискванията на закона – чл.282, ал.2, т.2 ГПК във вр. с разясненията на ТР №8/2012г. на ОСГК на ВКС. Нормата на чл.282 ГПК не съдържа препращане към чл.181, ал.2 вр. чл.180 ЗЗД, респ. към правилата в обезпечителното производство - чл.391, ал.1, т.2 ГПК, които от своя страна изрично предвиждат възможност за учредяване на обезпечение чрез вписване на ипотека. Производството по чл.282 ГПК е специално, като уредбата му не постановява обезпечението да се учреди съобразно чл.180 и чл.181 ЗЗД. Поради това, молбата - съгласие на [фирма] за учредяване /под условие/ в полза на ищеца по делото на ипотека върху други недвижими имоти, не може да бъде зачетена като надлежно внесено в производството по чл.282, ал.2 ГПК обезпечение /в т.см. - Определение № 557/ 17.09.2013 г. по ч. гр. д. № 3573/2013 г., III г. о., Определение № 150/01.04.2015 г. по ч.гр.д. №1803/2015 г., І г.о. на ВКС и др./. Доколкото разгледаният по делото иск с правно основание чл.108 ЗС е предявен при действието на отменения ГПК, то в случая за определяне на цената му е приложима нормата на чл.55 ал.1 б. „б” ГПК /отм./. Цената на исковете за собственост се определя според процесуалния закон, действал към момента на предявяването им. В мотивите на ТР№ 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че цената на иска е винаги една и това е тази цена, определена при завеждане на делото. Във всеки следващ момент, когато съдът трябва да вземе отношение по какъвто и да е повод относно цената на иска, той трябва да се ръководи от тази окончателна цена, без да има право да я променя. В случая,исковата молба е постъпила в съда на 12.03.2004 г., а производството по делото е образувано на 13.09.2007 г. и по силата на § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК, при разглеждането на делото в първоинстанционното и въззивното производство са се прилагали правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, т.е. включително и тези относно определяне цената на иска. Съгласно цитираната норма на чл.55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ при искове за собственост цената на иска се равнява на 1/ 4 от данъчната оценка на имота, а в случай, че такава липсва - от пазарната му стойност. Според чл.56, ал.1 от същия процесуален закон спорове за цената на иска могат да се повдигат от ответника или съда най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което се преклудират. По делото, въз основа на представена данъчна оценка за имота, с писмена молба от 26.09.2008 г. ищецът е уточнил, че цената на ревандикационния иск е 1 /4 от 211 897.20 лв., или - 52 974.30 лв. Тази цена е била приета от съда и спорове за нея не са повдигани по реда на чл.56 ГПК /отм./. Предвид дадените с ТР № 8/2012г. разяснения, това е и размера на обжалваемия интерес по чл. 282, ал.2, т.2 ГПК. Предвид изложеното, надлежното обезпечение, което молителят следва да внесе по сметката на ВКС във връзка с искането си за спиране е в размер на сумата 52 974.30 лв. Водим от изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд