Определение № 1364 от 31.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 501/2023 г.

Постъпила е молба вх.№ 25070665 от 28.10.2022 г., подадена от В. С. В. и И. Р. В. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК на влязло в сила решение № 20061636 от 12.10.2022 г. по гр.д.№ 23085/2021 г. на Софийски РС, с което е постановено да се впише на основание чл. 51, ал.2 ЗН в книгата за приемане и отказ от наследство, че всеки от двамата молители губи правото да приеме наследството, оставено от Р. П. В., бивш жител на [населено място], починал на 28.11.2020 г. Молителите твърдят, че не е спазена процедурата по уведомяването им за постъпилото искане по чл. 51 ЗН от „Банка ДСК“ АД, поради което искат отмяна на решението на основание чл. 305, ал.1 т.5 ГПК. Ответникът по молбата „Банка ДСК“ АД счита молбата за допустима и моли да се уважи. Изрично заявява, че преди постановяване на решението, молителите са декларирали, че приемат наследството. С определение № 1152 от 17.05.2023 г. по ч. гр.д.№ 1569/2023 г. на ВКС, І гр.о. е отменено определение № 279 от 23.02.2023 г., постановено по настоящото гр.д.№ 501/2023 г., с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане, като недопустима, защото се е иска отмяна на неподлежащ на отмяна по този ред съдебен акт. С отменителното определение е прието, че с молбата се иска отмяна на съдебен акт, който подлежи на отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК като съобрази посоченото определение, това, че молбата е подадена в тримесечния срок, от лица, засегнати от съдебният акт, чиято отмяна се иска и съдържа позоваване на конкретно основание за отмяна по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК, приема, че същата следва да бъде насрочена в открито съдебно заседание за разглеждане по същество. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.