Определение № 161 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 16/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. Х. Г., чрез процесуалния му представител – адв. А. Д., срещу определение №369/12.11.2024г., постановено по в.ч.гр.д. №457/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 11463/03.09.2024г. от А. Х. Г. против определение № 810/30.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д.464 /24г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е спряно производството по делото, на основание чл.631 от ГПК до произнасяне на СЕС по дело С-744/2023г. на Съда на Европейския съюз, и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и противоречащо на процесуалния закон. Сочи, че спирането е във връзка с отправено преюдициално запитване от друг национален съд, във връзка с присъждането на ДДС при предоставена услуга по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.. Счита, че мотивите на апелативния съд за необжалваемост на акта съгласно чл. 631, ал.1, изр. 2 ГПК не могат да бъдат споделени, тъй като тази разпоредба се отнасяла само до съда, който е отправил преюдициалното запитване. Твърди, че в случая ОС не е отправил самостоятелно преюдициално запитване и било без значение дали е следвало да отправи такова. Поддържа, че освен правилата на чл. 628 - 633 ГПК, следва да бъде съобразено и първичното съюзно право и конкретно „Препоръките към националните съдилища за отправяне на преюдициални запитвания“, т. 14 от които препращала към чл. 23 от Статута на Съда, предвиждащ, че националната юрисдикция, отправила преюдициалното запитване, спира производството по делото до произнасянето на Съда на ЕС. Според жалбоподателя от процедурните правила на СЕС не може да се изведе по аналогия правомощие за друга юрисдикция, извън запитващата, да спре производството по висящото пред нея дело. Сочи, че е налице цитираната от него практика, че спирането на производството е само на изчерпателно посочените в закона основания, поради което разпоредбата на чл. 631, ал.1, изр.2 ГПК не би могла да се тълкува разширително. С оглед подробно изложените доводи претендира отмяна на обжалваното определение. Ответната страна – „МАКРОАВАНС“ АД, оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 16.12.2024г., чрез процесуалния си пълномощник – юриск. Б. Р., като претендира оставянето на частната жалба без разглеждане и евентуално - без уважение. Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като обсъди доводите на страните и материалите по делото намира следното: С атакуваното определение, въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба с вх. № 11463/03.09.2024г., подадена от А. Х. Г. против определение № 810/30.08.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 464 /24г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е спряно производството по делото на основание чл. 631 от ГПК до произнасяне на СЕС по дело С-744/2023г. на Съда на Европейския съюз и е прекратил производството по делото. За да постанови горното, АС – Пловдив е приел, че частната жалба е недопустима като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт. Посочил е, че основанието за спиране на производството не е разпоредбата на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, а нормата на чл. 229, ал.1, т.7 във връзка с чл. 631, ал.1 и чл. 633 от ГПК, като е приел за ирелевантно обстоятелството, че преюдициалното запитване е отправено от друг национален съд по друго дело, доколкото съдът ще следва да се съобрази при решаване на спора с даденото задължително за него разрешение на СЕС по въпросите, имащи значение за конкретния материалноправен спор. Счел е, че невъзможността за инстанционен контрол на определението за спиране на делото на основание чл.631 ал.1 от ГПК е изрично регламентирана в изр. 2 на разпоредбата, без в нея да се прави разграничаване на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд или запитване от съда по висящото дело, в която насока е цитирал практика на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба, с която е сезиран, следва да се разгледа по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, тъй като е насочена срещу определение, с който от апелативният съд е оставил без разглеждане частна жалба, т.е. налице е преграждащ акт. Същата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и следва да бъде разгледана по същество. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е правилен. Невъзможността за инстанционен контрол на определението по чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК произтича от императивната разпоредба на чл. 631, ал.1, изр. 2 ГПК, съгласно която определението, с което се отправя преюдициално запитване до СЕС и се спира производството по делото, не подлежи на обжалване. В хипотезата на вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата държава членка или от национален съд на друга държава членка по същите преюдициални въпроси до СЕС, съдът, разглеждащ правен спор, по отношение на който същите са относими, следва да спре производството предвид задължителната сила на решението на СЕС за всички съдилища в Република България съгласно чл. 267 ДФЕС и чл. 633 от ГПК. По същите съображения настоящият съдебен състав приема, че разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, е относима и към определението за спиране на производството поради отправено от друг национален съд преюдициално запитване до СЕС, което ще бъде от значение за решаване на съответния правен спор. С оглед правомощието на СЕС да преценява допустимостта на отправените преюдициални запитвания, следва да се изключи възможността за обжалване на акта, както когато съд е установил наличието на предпоставки за отправяне на преюдициално запитване и отправя такова, така и когато е преценил, че вече е отправено преюдициално запитване от друг съд в същата или друга държава членка, по отношение на същите правни въпроси, които се поставят по спора, който той разглежда. Преценката относно допустимостта на отправените въпроси до СЕС относно тълкуването и действителността на актове на ЕС, е от компетентност само на СЕС, което изключва преценка на национална юрисдикция относно законосъобразността, по реда на обжалването, на акта за спиране и отправяне на преюдициално запитване. Да се допусне по реда на инстанционния контрол да бъде изследван въпросът за необходимостта от отправяне на преюдициално запитване по конкретното дело, означава, че е възможно да се засегнат компетентностите на СЕС и съответно задължителното тълкуване, което е длъжен да даде СЕС с оглед правомощието му съгласно чл. 267 от ДФЕС. Основанието и необходимостта от спиране и в двете хипотези са идентични - гарантиране еднаквото прилагане на правото на ЕС, а целта на спирането на производството и в двете хипотези е възприемане на тълкуване, което е в унисон с правото на ЕС. Поради това следва да се приеме, че идентичността на процесуалното действие предпоставя и еднакъв режим на необжалваемост на постановения акт. С оглед гореизложените мотиви, частната жалба се явява неоснователна и атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горните съображения, ВКС, ТК, Второ т.о.