Определение № 1435 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3208/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 732/15.01.2024 г., подадена от К. А. Д. чрез адв. В. П., с искане да се измени в частта за разноските постановеното по делото определение № 4092/14.12.2023 г., като изцяло бъде отхвърлено искането на ответниците за присъждане на разноски или същите да бъдат намалени като прекомерни и несъответстващи на характера и фактическата и правна сложност на делото. Молителката твърди, че в производството за поправка на очевидна фактическа грешка на съдебното решение не се дължат разноски. Поддържа, че присъдените на ответниците разноски са явно несправедливи и прекомерни, с оглед осъществената от представляващия ги адвокат защита в производството. Ответникът по молбата С. С. А., чрез адв. Н. М., в срока за отговор с писмено становище я оспорва като неоснователна по съображения, че адвокатът има право на възнаграждение за вложения труд, а присъденото такова не е прекомерно. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Х. К. Б., А. К. Б., И. А. Н., А. Й. Н., И. Й. Н., Б. С. Б. и Р. С. Бораджиева, чрез адв. М. М., в който поддържат, че са представени доказателства за заплащане на възнаграждение в минимален размер от всеки един от ответниците, поради което същото е правилно присъдено. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима, подадена е в едномесечния срок от постановяване на необжалваемото определение. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: По касационна жалба на К. Д., срещу решение № 202/09.06.2022 г. по в. гр. д. № 186/2022 г. на Смолянския окръжен съд, с което са потвърдени решение № 6004/28.02.2022г. и решение № 60006/18.03.2022 г. по гр.д. № 1157/2015 г. на Районен съд - Смолян, постановени в производство по чл. 247 ГПК за поправки на очевидни фактически грешки в първоинстанционното решение, е образувано гр.д. № 4537/2022 г. по описа на ВКС, първо г.о. Касационното производство е прекратено с определение № 392/13.03.2023 г. по гр.д. № 4537/2022 г. поради оттегляне на подадената от Д. касационна жалба. К. Д. е обжалвала това определение на ВКС, което е потвърдено с определение № 4092/14.12.2023 г., постановено по настоящето дело, като с това определение в полза на ответниците по частната жалба са присъдени и разноски по делото. При така установеното неоснователен е доводът за недължимост на разноски в настоящето производството, основан на това, че основното производство по делото касае поправката на очевидни фактически грешки в първоинстанционното решение, по което производство не се дължат разноски. Несъмнено производството по поправка на очевидна фактическа грешка е несамостоятелно, като наличието на такава грешка не е в резултат на поведението на страните, а на пропуск на съда и доколкото отговорността за разноски има санкционен характер, то не може в тежест на страната, инициирала производство по чл. 247 ГПК, да се възложат разноските за това производство, направени от другата стана. Предмет на обжалване в настоящето частно производство обаче не е бил акт, постановен в производство по чл. 247 ГПК, а прекратителното определение на ВКС по гр.д. № 4537/2022г. Повод за образуването на настоящето производство е поведението на страната, която е оттеглила касационната си жалба, но след това е обжалвала определението за прекратяване на касационното производство и щом като страната е дала повод за образуване на производството, то и при неблагоприятен за нея изход следва да заплати на насрещната страна направените разноски по делото. С молбата по чл. 248 ГПК е направено и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Отчитайки фактическата и правна сложност на конкретното дело, по което е следвало да се изготви отговор на частната жалба, /делото е образувано по частна жалба срещу определение, с което касационното производство е прекратено поради оттегляне на касационната жалба/, настоящият състав счита, че присъдените в полза на ответниците разноски следва да бъдат редуцирани до 400 лева. Обстоятелството, че с подадения отговор на частната жалба е изразено подробно становище и по постъпилата по гр.д. № 4537/2022г. на ВКС, първо г.о. молба по чл. 248 ГПК, е неотносимо при извършване преценката по чл.78, ал.5 ГПК, защото касае осъществена защита по друго производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,