Определение № 1490 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1472/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на адв. А. Б., в качеството му на процесуален представител на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, [населено място], с искане за допълване на определение № 694 от 21.03.2024 г. по т.д. № 1472/2023 г. на ВКС, като се присъдят разноски - адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на М. М. Т. против решение № 638 от 16.05.2023 г. по гр.д. №2114/2021 на Софийски апелативен съд. Ответната страна, чрез адв. С. Б., депозира становище за недопустимост поради непредставяне на списък по чл. 80 ГПК, респ. неоснователност на молбата, оспорвайки размера на претендираните разноски като несъответстващи на фактическата и правна сложност на делото пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1472/2023 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на М. М. Т. против решение № 638 от 16.05.2023 г. по гр.д. №2114/2021 на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 694 от 21.03.2024 г. по т.д. № 1472/2023 г. на ВКС не е допуснал решението до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира. Възражението на ответника за недопустимост на искането е неоснователно. Липсата на списък по чл. 80 ГПК обуславя недопустимост на искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, но не е пречка за неговото допълване в хипотеза, когато съдът не се е произнесъл по същите, какъвто е настоящият случай – т. 8 и т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По същество, молбата е основателна. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба, в който е направено искане за възмездяване на направените от ответника разноски. Към същия са приложени банково извлечение от 15.08.2023 г. и фактура от същата дата, от които е видно, че сума в размер от 12320.68 лв. е преведена от ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс груп“ по сметка на адв. Б. на основание фактура № 887/15.08.2023 г., която черпи своето основание- за касационна жалба, подаване на отговор на касационна жалба и процесуално представителство поред ВКС във връзка със застрахователната щета, предмет на касационното дело. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно. Предварително заплатеното от застрахователното дружество адвокатско възнаграждение е обосновано с извършване на определени процесуални действия от неговия процесуален представител в пълен обем – подаване на касационна жалба, отговор и процесуално представителство пред ВКС. В настоящия случай процесуалната активност на адв. Б. е сведена до подаването на отговор на касационната жалба, тъй като производството се е развило и приключило изцяло в рамките на проведеното закрито заседание по реда на чл. 288 ГПК. Освен това, извън формално заетото отрицателно становище по въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, отговорът на касационната жалба преповтаря почти дословно писмената защита на застрахователя, депозирана във въззивното производство /л. 216 от гр.д. № 2114/2021 г. на САС/. Самото дело не предполага фактическа и правна сложност, поради многобройната практика на ВКС/ тълкувателна и казуална/, изясняваща основните критерии и предпоставки по предявените искове. Предвид това, адвокатското възнаграждение, следва да бъде определено, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, усилията при фактическите и правни действия на адвоката, изчерпени с подадения от пълномощника отговор на касационната жалба, включващ становище по наведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, съответно на които настоящият състав намира за обосновано и справедливо възнаграждение в размер от 2000 лева. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по настоящото дело следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение