Определение № 298 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3725/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. С определение №1900, постановено на 20.07.2022г. по в.гр.д.№2332/2021г. Апелативен съд-София е оставил без уважение искането на Прокуратурата на Република България за изменение на постановеното по същото дело решение №819/05.06.2022г. в частта за разноските чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Определението е обжалвано от Прокуратурата на Република България с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и вместо това бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивния съд. За неправилен и противоречащ на възприетото в ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС разбиране счита извода на въззивния съд, че в хипотеза, при която се иска изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение е необходимо представянето на списък по чл. 80 ГПК. Посочва, че съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда и в този смисъл представянето на списък за разноските не е необходимо да бъде представян. Навежда довод, че присъждането на юрисконсултското възнаграждение не е поставено в зависимост от доказването на разноските чрез представянето на списък по чл. 80 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК Е. Д. М. чрез процесуалния си представител адв.И. Ю. от САК изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения: Съгласно т. 8 на ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Представянето на списък е необходимо само когато се иска изменение на решението в частта му за разноските, т.е. когато съдът в решението се е произнесъл по направените разноски, но една от страните не е съгласна с този резултат и иска неговото изменение. В случая с постановеното на 05.06.2022г. решение въззивният съд не се е произнесъл по направените разноски, поради което на 13.06.2022г. Прокуратурата на Република България е подала молба за допълване на решението в частта му за разноските. Неправилно при тези данни въззивният съд е приел, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение може да бъде уважено само ако е бил представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това в полза на Прокуратурата на Република България бъде присъдена сумата от 350лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение