Определение № 489 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 163/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК образувано по частна жалба на П. Й. П. чрез адв. С. М. от В. адвокатска колегия срещу определение №295 от 03.02.2012г. по ч.гр.д. № 1862/2011г на Варненски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение №16141 от 10.11.2011г, на Варненски районен съд. С обжалваното определение е констатирано просрочие. Частният жалбоподател оспорва законосъобразността на определението. Съдът не е съобразил ,че от договора за правна помощ не произтичат задължения за адвоката да заплаща държавни такси и да представя доказателства за това, законосъобразно е същият да отправи молба до съда да изпраща съобщенията на адреса на доверителя му Частната жалба е постъпила в срок и е допустима, по същество е неоснователна. Обстоятелствата, с които защитата мотивира оплакванията си за незаконосъобразност и неправилност, нямат отношение към законосъобразността на разпореждането и неговата правилност. Правилна е констатацията в обжалваното понастоящем определение, че от връчването на съобщение за обжалваемия акт на процесуалния представител на страната ( на 18.11.2011г.) е започнал да тече процесуалния срок ,до изтичането на който процесната частна жалба не е била депозирана. Същата е постъпила на 03.12.2011т, т.е след изтичането на срока за обжалване, указан в полученото съобщение. От направената констатация следва и даденото диспозитивно разрешение, на основание чл. 275 ал.2 вр чл. 262 ал.2 т.1 ГПК. Върховен касационен съд не приема доводите, че обстоятелствата по делото или съображенията на защитата за договорния характер на отношенията между адвокат и страна по делото, в случая обуславят друго процесуално действие на съда, освен оспорваното връщане на постъпилата след срока частна жалба. бжалваното определение е правилно и законосъобразно. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о,