Определение № 3762 от 09.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2024 г.

Постъпила е молба вх. № 13506/24.06.2026 г. от касаторката Г. И. Д., съдържаща искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Молителката сочи, че пред Окръжен съд – Варна е образувано т. д. № 446/2026 г. по искова молба вх. № 20453/23.06.2026 г., с която е предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т.1 ТЗ за установяване несъществуването на прието вземане на кредитора В. Г. В. в размер на 285 688,87 евро, с левова равностойност 557 758,86 л.в, включващо главница, лихви и разноски, произтичащо от договор за заем от 11.11.2019 г., поради нищожност на договора поради абсолютна симулация. Изложила е твърдения, че доколкото решаването на правния спор относно нищожността на договора за паричен заем от 11.11.2019 г. е от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, са налице предпоставките за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Настоящият състав намира, че молбата е неоснователна, поради следното: Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба на Г. И. Д. срещу въззивно решение № 3/11.01.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 397/2023 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 726/16.06.2023 г. по гр. д. № 302/2022 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която жалбоподателката е осъдена на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД да заплати на В. Г. В. сумата 500 000 лв. – главница по договор за заем от 11.11.2019 г., както и сумата 8 750 лв. – мораторна лихва за периода 08.12.2021 г. до 08.02.2022 г. С определение № 241/22.01.2025 г. касационното производство е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. с чл. 637, ал. 1 ТЗ, поради постъпили данни за открито производство по несъстоятелност по чл. 760а и сл. ТЗ за ответницата - длъжник. След спирането на делото, ВКС периодично е изисквал справки за движението на производството по несъстоятелност, включително дали е прието вземането на В. В.. Видно от писмо вх. № 13595/25.06.2026 г. на съда по несъстоятелността (ОС – Варна), вземането на В. е включено в списък № 1 на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, срещу което е подадено възражение от длъжника Г. Д.. Възражението е оставено без уважение с определение № 956/ 08.06.2026 г. по т. д. № 373/2024 г. на ОС – Варна. С последващо определение № 957/08.06.2026 г. по т. д. № 373/2024 г. на Окръжен съд – Варна съдът е одобрил представения от синдика списък № 1 на приетите вземания, включващ вземането на В. В.. Към настоящата молба на Г.Д. за спиране на касационното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е приложен препис от подадената от нея искова молба по чл. 694, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на процесното вземане на В.В. по договора за заем от 11.11.2019 г. Същевременно, от служебно извършената от съда справка се установява, че образуваното по исковата молба (по чл. 694, ал. 1 ГПК) т. д. № 446/2026 г. на Окръжен съд – Варна е прекратено на основание чл. 130 ГПК с определение № 1079/26.06.2026 г., поради недопустимост на предявения иск. Към момента няма данни дали това определение е влязло в сила, или е обжалвано от Д.. Предвид изложеното, молбата за спиране на касационното производство е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като на този етап делото пред ВКС продължава да е спряно (с постановеното определение № 241/22.01.2025 г.) и не са налице предпоставки за възобновяването му преди да влезе в сила прекратителното определение по т. д. № 446/2026 г. на ОС – Варна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение