Определение № 50318 от 15.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1105/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от адв. К. И. от САК, процесуален пълномощник на касаторите по делото – М. З. Х., Б. С. Х. и А. С. Рациди, съдържаща искане към съда да допълни решение № 96 от 16.09.2022 г., постановено по настоящото дело, в частта му относно разноските. Формулирано е искане за присъждане: в полза на Адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“ на допълнително адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 858.36 лв. с ДДС за оказаната безплатна правна помощ на М. Х. като материално затруднено лице за предходните две инстанции, от които 435 лв. с ДДС и 1 423.36 лв. с ДДС, съответно за първоинстанционното и въззивното производство; допълнително адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 757.50 лв. с ДДС за оказаната на същото основание безплатна правна помощ на А. Рациди за предходните две инстанции, от които съответно 465.50 лв. с ДДС и 1 292 лв. с ДДС, както и в полза на Б. Х. допълнително сумата от общо 2 378.60 лв. с ДДС, представляваща сторени разноски за платени адвокатски възнаграждения за първоинстанционното производство – 1 086.60 лв. с ДДС, и за производството пред въззивния съд – 1 292 лв. с ДДС. Претендира се ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищците и сумата от още общо 37.75 лв. – сторени от тях разноски за допусната от Софийски градски съд САТЕ. Молбата е аргументирана с нуждата от преразпределение на отговорността за разноски при инстанционното разглеждане на спора с оглед приетия за окончателен от касационната инстанция справедлив размер на претендираните от ищците обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди и пропуска на съда да стори това. Насрещната страна по молбата – „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД, чрез процесуален пълномощник, по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирани страни и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна и следва да бъде уважена, по следните съображения: С решение № 96 от 16.09.2022 г. по т. д. № 1105/2021 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. е отменено решение № 12531 от 22.12.2020 г. по в. гр. д. № 1692/2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение от 29.11.2019 г. (поправено с решение от 31.01.2020 г.) по гр. д. № 2564/2018 г. по описа на Софийски градски съд, І-13 състав, в частта за отхвърляне на предявените против „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на С. С. Х. при ПТП на 17.11.2014 г., както следва – за разликата над 70 000 лв. до 105 000 лв. за М. Х. – съпруга на починалия, и за разликата над 60 000 лв. до 90 000 лв. – за Б. Х. и А. Рациди – деца на починалия, както и в частта, с която в полза на застрахователното дружество са присъдени разноски за разликата над 5 769 лв. до 10 956 лв., като вместо това „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД е осъдено да заплати: в полза на М. Х. сумата от още 35 000 лв., а в полза на Б. Х. и А. Рациди – по 30 000 лв., ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 23.02.2015 г. С касационната жалба процесуалният представител на касаторите е поискал присъждане на разноски, направени за всички инстанции, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) – също за всяка инстанция, каквито искания са били своевременно предявени и пред инстанциите по същество. Съдът констатира, че действително направените от касаторите пред първата и въззивната инстанция и своевременно поискани разноски и адвокатски възнаграждения за оказаната безплатна правна помощ, съобразно приетия от последната инстанция нов размер на обезщетенията за неимуществени вреди, са останали неприсъдени от ВКС. С оглед горното, молбата по чл. 248 ГПК се преценява като основателна и следва да бъде уважена. Според съдебния състав, дължимите на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски на ищците за първата инстанция, съобразно представените доказателства за реално сторени такива – 200 лв. възнаграждение за вещото лице по допуснатата САТЕ, цената на предявените искове, определените от ВКС размери на обезщетенията за неимуществени вреди и отхвърлената част от исковете, възлизат на 118.75 лв., от които с първоинстанционното решение вече са присъдени разноски в размер на по 27 лв. за всеки ищците (общо 81 лв.), поради което застрахователното дружество следва да бъде осъдено да им заплати допълнително сумата от 37.75 лв. По същите съображения и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 5 на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респ. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 5 на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2а от ДР на наредбата, застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати: на Б. Х. допълнително сумата от общо 2 378.60 лв. с ДДС - сторени разноски за платени адвокатски възнаграждения за първоинстанционното и въззивното производство (съответно 1 086.60 лв. с ДДС, и 1 292 лв. с ДДС), а на Адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“, за осъщественото безплатно процесуално представителство на материално затруднените лица М. Х. и А. Рациди от техния пълномощник адв. К. И. за производствата пред Софийски градски съд и пред Апелативен съд – София - допълнително сумата от общо 3 615.86 лв. с ДДС. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение